Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тъжна вест. Почина емблематичен български бизнесмен. Дълбок поклон
  • Новини

Тъжна вест. Почина емблематичен български бизнесмен. Дълбок поклон

Иван Димитров Пешев април 6, 2022
sveshttimotopfoe.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

На 86-години почина живата история на българския автомобилен бизнес Борис Мареков – основателят на „Мото-Пфое“.

В началото на 90-те години той основава компанията – представител на Ford, Volvo, Jaguar и Land Rover в България и работи в нея като консултант почти до последно.

Инженерът по професия започва трудовата си дейност в първите дни на 1960 година като конструктор в тогавашния Завод 12 с „дребно” участие при създаването на двигателя на първия български лек автомобил „Балкан”, произведен в Ловеч.

В края на 80-те става генерален директор на „Мототехника”, а в началото на 90-те създава „Мото-Пфое”. Мареков посвещава повече от половин век от своя живот на автомобила.

По повод смъртта му бившата депутатка Мария Капон написа: „От този свят си отиде една легенда, истинската история на автомобилния бизнес – Борис Мареков! Той посвети повече от половин век на автомобила.

В началото на 90 години създава Мото-Пфое! Имах честта да се докосна до неговата Вселена в последните 25 години, неговата мъдрост и великодушие бяха заразяващи, той вярваше в силата на младостта, съчетана с енергията и разума. Благодаря Ви, г-н Мареков за всеки един разговор, за всяка книга, за всеки урок как да живеем и работим, защо е важно да преследваме мечтите си и да не забравям, че животът трябва да се преживява в приключения. Казваше ми, “обичай хората, съобразявай се с тях, всеки носи собствена искра, болка и надежда!

Предизвиквай ги да надскачат себе си! Намирай начин да им показваш, че са незаменими и колко разчиташ на тях! И никога не забравяй, твоят дом е твоята крепост, направи компанията си бащин дом за хората ти. Дори, когато отидат другаде, те винаги да чувстват “бащината” компания като близка! Това е рецептата за добър бизнес и достоен живот”

Ще се усмихна, защото знам, че г-н Мареков обичаше да се радва на всяка усмивка. Болката за мен е като за загубата на баща, на пътеводител, който те прекарва от мрака в светлината…толкова много ще ми липсва…!

Съболезнования за семейството му и за целия екип на Moto-Pfohe, които са неговата гордост!“

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Зеленски посочи кои 4 точки ще трябва да изпълни Русия след разгрома от Украйна
Next: Пряко от пoднoжиeтo нa cĸaлa Heвяcтaтa ĸpaй Cмoлян: Тялото на младата Mиpeлa е размазано

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.