Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тъжна вест: Почина последният премиер на Тодор Живков – Георги Атанасов
  • Новини

Тъжна вест: Почина последният премиер на Тодор Живков – Георги Атанасов

Иван Димитров Пешев април 1, 2022
georgiatanaosv.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Последният премиер на комунистическа България – Георги Атанасов е починал днес, съобщиха негови познати във фейсбук. Скръбната вест все още официално не е потвърдена от семейството му. Атанасов си е отишъл на 88 години след продължително боледуване, съобщава lupa.bg. Георги Атанасов е министър-председател в 78-ото правителство на България и член на Политбюро на ЦК на БКП от 1986 до 1990 г.

Роден е в село Православен, Пловдивско 25 юли 1933 г. От 1947 г. е член на комунистическия Работнически младежки съюз, а от 1956 г. – на Българската комунистическа партия. През същата година той завършва История в Софийския университет „Климент Охридски“ (СУ).

През следващите години заема различни постове в номенклатурата на Димитровския комунистически младежки съюз, като оглавява организацията от 1965 до 1968 г. След това е в апарата на Централния комитет на БКП – ръководи отделите „Наука и образование“ (1968 – 1976), „Деловодство“ (1976 – 1977) и „Организационен“. Между 1962 и 1966 г. е кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1966 до 1990 г. е член на ЦК на БКП. Първи заместник-председател на Държавния комитет за планиране.

От 1977 до 1986 г. Атанасов е секретар на ЦК на БКП отговарящ за организационните въпроси и отдел „Организационен“ на БКП като по този начин се нарежда като втори човек в йерархията на БКП след Тодор Живков, а от 1981 до 1986 г. е и заместник-председател на Държавния съвет и председател на Комитета за държавен и народен контрол с ранг на министър в правителството на Гриша Филипов.

В началото на 1985 година е част от специална временна комисия от висши функционери, която координира т.нар. Възродителен процес. През март 1986 г. заменя Гриша Филипов като председател на Министерския съвет, а по-късно същата година оглавява и 78-ото правителство на България. През 1990 г. Георги Атанасов е освободен от всички постове в преименуваната Българска социалистическа партия.

През 1992 г. е осъден на 10 години затвор за финансови злоупотреби, но е помилван от президента Желю Желев през 1994 г. по здравословни причини. След смъртта на Димитър Попов на 5 декември 2015 г. Георги Атанасов се превръща в най-възрастния жив бивш министър-председател на България. Той е и последният жив министър-председател преди 10 ноември 1989 г.

От 5 декември 2015 г. Атанасов е най-възрастният жив бивш министър-председател на България, а след смъртта на Тодор Живков (5 август 1998) е последният жив премиер от комунистическия режим преди 1989 г. Атанасов е единственият министър-председател от времето на социализма достигнал до 88-годишна възраст.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Петков обеща на народа голям подарък за Великден
Next: Ново 20! Прокуратурата с пореден тежък удар върху Кирил Петков

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.