Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тъжна вест! Почина проф. д-р Петър Кавлаков
  • Новини

Тъжна вест! Почина проф. д-р Петър Кавлаков

Иван Димитров Пешев ноември 7, 2022
tasutajnstnast.jpg

Академичното ръководство на Медицински университет – Пловдив изказва най-искрени съболезнования по повод кончината на проф. д-р Петър Кавлаков. Проф. д-р Петър Кавлаков е един от най-изявените специалисти в областта на оралната и лицево-челюстната хирургия и на пародонтология.

Проф. Кавлаков завършва висшето си образование по стоматология в Стоматологичния факултет – София. През 1967 г. придобива специалност по хирургична стоматология. През 1972 г. е избран за асистент в Катедрата по хирургична стоматология и лицево-челюстна хирургия към новосформирания Факултет по стоматология на ВМИ – Пловдив.

Проф. Кавлаков минава успешно всички етапи на преподавателската и научната кариера, като през 1973 година е избран за старши асистент, а през 1975 за главен асистент. През 1982 година придобива научната степен „Кандидат на медицинските науки“, а от 1983 е избран за редовен доцент към Катедрата по хирургична стоматология и ЛЧХ.

Не изпускай тези оферти:

От 1988 до 1989 година е декан на Стоматологичен факултет – Пловдив, а от 1989 до 1992 година и от 1995 до 1999 година е ръководител на Катедрата по хирургична стоматология и ЛЧХ, преименувана по-късно на Катедра по Орална и ЛЧХ. През 2001 година е избран за професор към същата катедра и работи в нея до 2002 година.

Същата година е назначен в новосформираната Катедра по пародонтология и ЗОЛ и изпълнява длъжността ръководител на Катедрата до октомври 2004 година. Работата си в същата катедра продължава до 2006 година.

Много са професионалните признания и награди, които проф. Кавлаков е получил през дългия си професионален път. Той има признати рационализации, голям брой научни публикации у нас и в чужбина, както и оригинални методи и приноси в травматологията, възпалителните и туморни заболявания в областта на оралната и ЛЧХ.

Проф. Кавлаков е автор и съавтор на множество помагала, ръководства и учебници, които се използват в обучението на студенти, докторанти, специализанти и специалисти в областта на оралната и ЛЧХ.

Като лекар и ръководител на катедрата, декан и помощник- ректор проф. Кавлаков полага максимални усилия за създаването и изграждането на Стоматологичния факултет, за организацията на учебния процес, за написването и отпечатването на учебни помагала, организирането на научноизследователската дейност.

Наред с професионалните си успехи като лечител и учител проф. Кавлаков ще остане в историята на Факултета и на Медицински университет – Пловдив с творчеството и таланта си да изразява с думи своето верую. Издадените от него стихосбирки разкриват богатата му душевност и морална чистота.

Проф. Кавлаков ще продължи да живее в сърцата на своите колеги и студенти като изключителен професионалист и добър човек, отдаден на професията си и посветен на хората.

Медицински университет – Пловдив изказва съболезнования на семейството и близките и на всички, които обичат и уважават проф. д-р Петър Кавлаков!

Дълбок поклон пред светлата му памет!

 

Още скръбни вести:

В Кърджали почина Михаил Манолов, по-известен като Мишо Царя и дясната ръка на Иво Карамански. Колоритният кърджалиец е издъхнал в събота към 5,30 часа сутринта. Мишо Царя беше една от емблематичните фигури на прехода.

През 80-те години лежи в затвора за търговия с валута. След промените в България често приемаше в Кърджали сочения за кръстник на българската Мафия Иво Карамански и твърдеше, че е дясната му ръка.

В този период Мишо Царя беше известен с ексцентричните си прояви. Сред тях бяха опитите му да научи кон да кара водни ски. В лимузината, подарена му от Карамански, се возеше в компанията на истинско мече.

В средата на 90-те купи бракуван кораб тип „комета“, който превърна в заведение. В зимата на Жан Виденов кръчмата беше преустроена в първата частна безплатна кухня за социално слаби християни и мюсюлмани, които хранеше с рибена чорба.

След убийството на Иво Карамански Мишо Царя приюти за повече от година любимия му талисман цветнокожия Кингслей Боаима в бунгало край язовир Кърджали.

Мишо Царя се пробва и в политиката. През 2005 година заедно с Митьо Пищова бяха кандидати за депутати в Кърджалийско в листата на партия Евророма. Няколко дни преди изборите двамата се отказаха от участие след като разбраха, че обещания от лидера Цветелин Кънчев концерт на Азис в центъра на Кърджали няма да се състои.

Голямата страст на Мишо Царя беше риболова, заради който често имаше проблеми с органите на реда. Сред трофейните риби, хванати от Мишо Царя, беше сом с тегло около 150 килограма. Любовта към яз. „Кърджали“ стана причина последните години от живота си колоритния кърджалиец да преминат край водоема, където държеше плаваща таверна.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нова брадва по джоба на българите! Важна услуга поскъпва тройно от вторник
Next: Млада красавица се ожени за 68-годишен милионер. Когато отвори семейния му албум нейният свят рухна

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.