Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тъжна вест! Почина проф. д-р Петър Кавлаков
  • Новини

Тъжна вест! Почина проф. д-р Петър Кавлаков

Иван Димитров Пешев ноември 7, 2022
tasutajnstnast.jpg

Академичното ръководство на Медицински университет – Пловдив изказва най-искрени съболезнования по повод кончината на проф. д-р Петър Кавлаков. Проф. д-р Петър Кавлаков е един от най-изявените специалисти в областта на оралната и лицево-челюстната хирургия и на пародонтология.

Проф. Кавлаков завършва висшето си образование по стоматология в Стоматологичния факултет – София. През 1967 г. придобива специалност по хирургична стоматология. През 1972 г. е избран за асистент в Катедрата по хирургична стоматология и лицево-челюстна хирургия към новосформирания Факултет по стоматология на ВМИ – Пловдив.

Проф. Кавлаков минава успешно всички етапи на преподавателската и научната кариера, като през 1973 година е избран за старши асистент, а през 1975 за главен асистент. През 1982 година придобива научната степен „Кандидат на медицинските науки“, а от 1983 е избран за редовен доцент към Катедрата по хирургична стоматология и ЛЧХ.

Не изпускай тези оферти:

От 1988 до 1989 година е декан на Стоматологичен факултет – Пловдив, а от 1989 до 1992 година и от 1995 до 1999 година е ръководител на Катедрата по хирургична стоматология и ЛЧХ, преименувана по-късно на Катедра по Орална и ЛЧХ. През 2001 година е избран за професор към същата катедра и работи в нея до 2002 година.

Същата година е назначен в новосформираната Катедра по пародонтология и ЗОЛ и изпълнява длъжността ръководител на Катедрата до октомври 2004 година. Работата си в същата катедра продължава до 2006 година.

Много са професионалните признания и награди, които проф. Кавлаков е получил през дългия си професионален път. Той има признати рационализации, голям брой научни публикации у нас и в чужбина, както и оригинални методи и приноси в травматологията, възпалителните и туморни заболявания в областта на оралната и ЛЧХ.

Проф. Кавлаков е автор и съавтор на множество помагала, ръководства и учебници, които се използват в обучението на студенти, докторанти, специализанти и специалисти в областта на оралната и ЛЧХ.

Като лекар и ръководител на катедрата, декан и помощник- ректор проф. Кавлаков полага максимални усилия за създаването и изграждането на Стоматологичния факултет, за организацията на учебния процес, за написването и отпечатването на учебни помагала, организирането на научноизследователската дейност.

Наред с професионалните си успехи като лечител и учител проф. Кавлаков ще остане в историята на Факултета и на Медицински университет – Пловдив с творчеството и таланта си да изразява с думи своето верую. Издадените от него стихосбирки разкриват богатата му душевност и морална чистота.

Проф. Кавлаков ще продължи да живее в сърцата на своите колеги и студенти като изключителен професионалист и добър човек, отдаден на професията си и посветен на хората.

Медицински университет – Пловдив изказва съболезнования на семейството и близките и на всички, които обичат и уважават проф. д-р Петър Кавлаков!

Дълбок поклон пред светлата му памет!

 

Още скръбни вести:

В Кърджали почина Михаил Манолов, по-известен като Мишо Царя и дясната ръка на Иво Карамански. Колоритният кърджалиец е издъхнал в събота към 5,30 часа сутринта. Мишо Царя беше една от емблематичните фигури на прехода.

През 80-те години лежи в затвора за търговия с валута. След промените в България често приемаше в Кърджали сочения за кръстник на българската Мафия Иво Карамански и твърдеше, че е дясната му ръка.

В този период Мишо Царя беше известен с ексцентричните си прояви. Сред тях бяха опитите му да научи кон да кара водни ски. В лимузината, подарена му от Карамански, се возеше в компанията на истинско мече.

В средата на 90-те купи бракуван кораб тип „комета“, който превърна в заведение. В зимата на Жан Виденов кръчмата беше преустроена в първата частна безплатна кухня за социално слаби християни и мюсюлмани, които хранеше с рибена чорба.

След убийството на Иво Карамански Мишо Царя приюти за повече от година любимия му талисман цветнокожия Кингслей Боаима в бунгало край язовир Кърджали.

Мишо Царя се пробва и в политиката. През 2005 година заедно с Митьо Пищова бяха кандидати за депутати в Кърджалийско в листата на партия Евророма. Няколко дни преди изборите двамата се отказаха от участие след като разбраха, че обещания от лидера Цветелин Кънчев концерт на Азис в центъра на Кърджали няма да се състои.

Голямата страст на Мишо Царя беше риболова, заради който често имаше проблеми с органите на реда. Сред трофейните риби, хванати от Мишо Царя, беше сом с тегло около 150 килограма. Любовта към яз. „Кърджали“ стана причина последните години от живота си колоритния кърджалиец да преминат край водоема, където държеше плаваща таверна.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нова брадва по джоба на българите! Важна услуга поскъпва тройно от вторник
Next: Млада красавица се ожени за 68-годишен милионер. Когато отвори семейния му албум нейният свят рухна

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.