Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тъжна вест! Почина съпругата на актьора Иван Балсамаджиев. Синът им: Отиде си бавно и мъчително
  • Новини

Тъжна вест! Почина съпругата на актьора Иван Балсамаджиев. Синът им: Отиде си бавно и мъчително

Иван Димитров Пешев януари 3, 2024
sdfvdsfvfdsgdhffghgf.png

Почина съпругата на актьора Иван Балсамаджиев – Десанка Балсамаджиева. За това съобщи синът им Ангелин в своя фейсбук профил, предава 24 часа.

„Отиде си майка. В типично неин стил се разбра със смъртта и ни изчака да посрещнем новата година, за да не ни занимава със себе си.

 

При нея нямаше сиво. „Удряше“ право в брадата, когато не беше съгласна и закриляше като един рус ангел, когато обичаше. Заля ме с любов през живота ни. Една такава ненормална, дори нелогична, неистова любов…

Отиде си майка. Бавно, мъчително, тежко и болезнено. Точно като тате. Едва няколко дни преди днешния черен вторник душата й се отдели, за да я почака горе. Беше с бистър ум, но с разкашкано тяло. Майка остави след себе си диря, пълна с добро.

Благодарен съм на всички, които бяха до нас в тежките месеци! Те знаят кои са. Не се сърдя на тези, които избраха да си спестят тревогите! Те знаят кои са.“

Поклонението ще бъде на 4 януари (четвъртък), от 14:00 часа на Централните софийски гробища.

„Който иска да си каже сбогом с моята сладка сръбкиня, е добре дошъл. Хвала тебе, душо моя – ти живя обичана“, пише още Ангелин Балсамаджиев.

Иван Балсамаджиев е женен за Десанка Павлович, дъщеря на режисьора Жарко Павлович. Синът им Ангелин завършва маркетинг в УНСС и след това режисура в НАТФИЗ. Поставя 6 пиеси, в три от които главните роли поверява на баща си. Самият Иван Балсамаджиев умира на 57-годишна възраст в София на 3 април 2010

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Идва голяма промяна за хората в болничен, вече ще се плащат различно
Next: Гала побесня след Нова година с Божинов: Изкара си го на светската си репортерка Елизабет

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.