Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тъжна вест! Почина oще едно голямо име в българския футбол
  • Новини

Тъжна вест! Почина oще едно голямо име в българския футбол

Иван Димитров Пешев март 9, 2024
sfdvfdbddfkbkfgbkgf.png

Почина легендата на Ботев (Пловдив) Георги Попов – Тумби. Славният футболист е издъхнал днес, а погребението му ще бъде утре от 15 часа на „Рогошки гробища“ под тепетата, съобщи известният фен на „жълто-черните“ Божидар Божилов.

Привърженици на „канарчетата“ изказват тъгата си в социалните мрежи. „Легендите живеят вечно в сърцата на феновете“, коментира един от запалянковците.

Георги Попов е роден на 14 август 1944 г. в пловдивския квартал „Кършияка“. Започва спортната си кариера като гимнастик, но още в юношеска възраст е привлечен в първия отбор на Ботев (Пд). От 1961 до 1975 г. е неизменен титуляр на „Колежа“, обикновено с фланелка с №7.

Тумби е играл в 308 мача от шампионатите на А „РФГ“ като част от Ботев (Пд). Отбелязва 83 гола и в 50 мача с 15 гола за Купата на страната.

Попов е печелил шампионската титла през 1967 г., купата на страната (1962 г.) и Балканската клубна купа (1972 г.). Вицешампион е през 1962/63. Взема участие и в национални гарнитури – 5 срещи с 1 отбелязан гол в държавния тим до 18 г., 4 мача в тима до 23 г., два в „Б“ националния отбор и 22 двубоя в първия отбор на България.

Участва на световното първенство в Мексико през 1970 г.

След приключване на активната си състезателна кариера Георги Попов преминава на треньорска работа в ДЮШ на Ботев (Пд). В периода от 5 ноември 1996 до 10 септември 1997 г. е старши треньор на представителния отбор на „жълто-черните“.

Поклон! Мир на душата му!

Екипът ни изказва искрени съболезнования към близките на Георги Попов!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: България е на нокти: Мистерията с изчезналата Ивана се заплита
Next: Голяма придобивка: 100% магистрала Струма от Кулата до София става готова на тази дата

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.