Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тъжна гледка по Южното Черноморие днес, летовниците плачат
  • Новини

Тъжна гледка по Южното Черноморие днес, летовниците плачат

Иван Димитров Пешев август 26, 2022
letoeovanvanca.jpg

Продължават неволите на хиляди летовници по Южното Черноморие, където втори ден времето не е особено подходящо за плаж, поне на юг от Бургас, предава Plovdiv24.bg.

След вчерашния облачен и дъждовен ден, днес отново е навъсено. С известни условности до обяд имаше хора по плажовете, но около 14 часа слънцето окончателно загуби битката с облаците и дъжда.

От публикации във фейсбук страницата на Meteo Balkans също става ясно, че времето по морето хич не е за плаж. Северно и южно от Бургас се вихрят страшни бури. Вали силен дъжд, духа вятър, а на места е паднала и градушка.

Още за морето:

Не изпускай тези оферти:

Цените на хотелите по родното Черноморие падат почти наполовина през септември и почивката преди първия училищен звънец е изключително изгодна, пише „Телеграф“.

Например в сайтовете с оферти в интернет има такава за Приморско, която е за 72 лева на човек, настанен в студио на база ол инклузив. За сравнение през юли и август в пика на сезона цената е била 130 лева на човек. Така за седмична ваканция за двама вместо 1820 лева ще платите само 806 лева.

Освен че цената е 72 лева, при направена резервация до 15 септември има допълнителна отстъпка от 20%, така тя пада до 57 лева на човек.

Друга оферта, която е била на цена 195 лева на човек в двойна стая в хотел в Обзор, от началото на септември цената пада на 135 лева, като има допълнителна отстъпка от 10% или ще платите общо малко над 120 лева.

Към края на септември пък нощувката излиза по 70 лева. В цените са включени ол инклузив обслужване, безплатни чадър и шезлонг на плажа и басейна, аквапарк, който работи до 15 септември, застраховка и туристическа такса.

В чужбина

От 500 на 204 лева падат и цените на нощувките в хотелите в Гърция от края на август до началото на октомври. Толкова струва двойна стая с включена закуска и вечеря, чадъри и шезлонги на плажа, басейни и много други. Също така се предлага безплатно настаняване на деца до 12-годишна възраст, които може да са до две в една стая. Единственото изискване е престоят да е поне 3 нощувки.

Хотелиерите предлагат и като почерпка безплатен обяд за деца до 12 години.

Ако предпочитате ръкавите на Халкидики в Гърция, сега може да резервирате ол инклузив ваканция за 272 лева на ден в петзвезден хотел, вместо за 600 лева на Касандра. В цената са включени нощувка за двама възрастни, плюс дете до 12 г., безплатно ползване на чадъри и шезлонги на морския плаж и басейни.

Ръст

Ваканция в Турция през септември, дори и в края, е една от най-желаните за българи. Причината е, че цените са доста по-ниски в сравнение с пика на сезона, а и спрямо тези в българските курорти. Около 1,4 млн. българи са посетили Турция през януари-юли, сочат данни на Министерството на културата и туризма на страната, съобщава „Хюриет“.

Над 23 милиона чуждестранни туристи, което представлява сериозно увеличение от 128% спрямо предходната година, сочат данни на Министерството на културата и туризма.

Очаква се през есенните месеци пътуванията от България да се увеличат в предвид и това, че летният сезон там е много по-дълъг. В момента се предлага за периода от 11 септември нощувка на база ол инклузив за 182 лева в луксозен хотел в Бодрум. Цените за края на август и началото на септември са с допълнително намаление от 10%, а до началото на октомври отстъпката прогресира до 35%.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Къса клечка: Един от загиналите полицаи в Бургас взел фатално решение преди ужаса
Next: Извънредно: Само часове след кошмара в Бургас, ново жестоко верижно меле

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.