Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тъжна новина обиколи всички български медии тази сутрин. Почина майката на Бойко Станкушев
  • Новини

Тъжна новина обиколи всички български медии тази сутрин. Почина майката на Бойко Станкушев

Иван Димитров Пешев септември 20, 2022
stanstnasktaksuas.jpg

Майката на журналиста Бойко Станкушев е починала. Тъжната новина съобщи самият тв водещ, в момента директор на „Антикорупционният фонд”, пише Baitak.bg.

„Мама отлетя нагоре и вече е звездичка при татко. Цял живот спасяваше човешките сърца… днес нейното не издържа”, написа журналистът.

Бойко Станкушев завършва философия и социология в Софийския университет. От 1979 г. работи в Българската национална телевизия (БНТ) като репортер, редактор и отговорен редактор в предаванията „Новини“, „Светът в действие“, „Панорама“. Отразявал събития от Европа, Близкия и Далечен изток, САЩ, Япония и Австралия.

От 1990 до 1992 г. е водещ на актуалното седмично предаване „Панорама“ и програмен директор на Първа и Втора програма на БНТ.

Не изпускай тези оферти:

Член на Съюза на демократичните сили (СДС) от декември 1989 г. През 1990 отговаря за телевизионното представяне на предизборната кампания на СДС в програмата на БНТ.

Съучредител на независимата журналистическа организация „Форум Свободно слово“, на Българската медийна коалиция, основател и пръв председател на Телевизионен синдикат „Подкрепа“ в БНТ през 1989 г. Съучредител на Атлантическия клуб в България.

През август 2010 г. е избран от Съвета за електронни медии за член на управителния съвет на Българската национална телевизия.

В периода 2005 – 2010 година е водещ на предаването „Събота вечер с Бойко Станкушев“ по Евроком.

През 2015 – 2017 година е член на политическия кабинет на министъра на отбраната на България и директор на Дирекция „Връзки с обществеността“.

През 2017 година участва в създаването на Атлантическия съвет в Република България.

От януари 2018 година работи в Българското национално радио (БНР). От март 2019 година е директор на Антикорупционния фонд.

Още скръбни вести:

Внезапно почина дългогодишният преподавател във Философския факултет на Югозападния университет гл. ас. д-р Георги Величков, пише струма.бг.

Тъжната новина бе публикувана на официалната Фейсбук страница на специалност „Философия” в ЮЗУ.

„Скъпи приятели!

С голяма тъга съобщаваме, че вчера /б.р. 17.09./ внезапно ни напусна нашият дългогодишен колега гл. ас. д-р Георги Величков!

Д-р Георги Величков бе проникновен специалист по християнска философия!

Ще ни липсва благият му нрав, усмивката му и дълбоката му вяра!

Съболезнования на семейството!”, написаха от факултета.

Новината за внезапната кончина потресе академичната общност, и не само, а колеги, приятели на гл. ас. Г. Величков с прискърбие коментираха, че последно са се видели преди няколко часа, тоест в петък. Тогава се поздравили за новата академична година и си пожелали да бъде спорна и присъствена.

Репортер на „Струма” се свърза с декана на Философския факултет проф. д-р Борис Манов, който изрази съжаление за загубата и сподели, че най-вероятната причина за кончината е получен сърдечен удар.

Гл. ас. д-р Георги Величков е роден през 1965 г., бе част от академичния състав на Катедрата по философски и политически науки и един от първите назначени преподаватели във факултета преди повече от 20 години. В сърцата на своите колеги, приятели, студенти той остава като изключително добър, винаги усмихнат и смирен човек и невероятен преподавател със задълбочени познания в областта на богословието и философията.

Погребението ще се състои днес /19.09./ от 12 часа. Вчера по обяд деканът проф. Манов уточни, че все още няма информация дали изпращането в последния земен път ще се състои в гробищния парк на Симитли, или в „Ораново”, откъдето е гл.ас. д-р Г. Величков.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Грешката, която ни коства много пари за ток за климатика, която правим всички през зимата
Next: Скандално разкритие: Костадинов показа тайния план на Промяната за въвеждането на еврото

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.