Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тъжна новина! Отиде си феноменалната лечителка и наследница на Петър Димков
  • Новини

Тъжна новина! Отиде си феноменалната лечителка и наследница на Петър Димков

Иван Димитров Пешев ноември 3, 2023
sdgdfvvcbfhgfhtrh.png

Мария Дафова от Пловдив напусна нашия свят, тя неведнъж е казвала, че нейната сила е дар от Господ.

Мнозина, които я познаваха, я наричаха „майка Мария“. Тя е помогнала на стотици хора в нужда – лекувала ги е с билки, с помощта на радиестезия и не им е взимала пари.

Дафова е сочена за наследница на великия Петър Димков. По думите на хората, тя е разполага с невероятна дарба, да може да диагностицира с помощта на радиестезия болните органи в човешкото тяло.

Дафова неведнъж е споменавала, че Димков е лекувал по същия начин – не е искал пари, а кой колкото реши да остане, категорична е, че не е оставала гладна или жадна.

По думите на близки до нея, тя е живяла тих, кротък и скромен живот – обичала е постни манджи, а нещичко с месо е готвила предимно за свои гости или за котките, за които се е грижила.
Коментира се, че тя е била изследвана от БАН и е получила сертификат за своите способности, а именно биоенерготерапевт и праналечение.

Дълги години е работила като медицинска сестра в болнично заведение в град Пловдив.

 

Мария е успяла да излекува болно осемгодишно детенце, което е имало забавени функции на мозъка и постоянно главоболие. За лечението е споделила неговата майка пред „България Днес“.

Тя е прилагала в лечението си и точковата терапия, която е научила от Петър Димков. Жените, които са отивали при нея и са търсили помощ, са получавали и една рецепта за мехлем, отново по рецепта на Димков.

Наричат го още „мехлемът за вечната младост“.

 

Този мехлем съдържа 18 грама китова мас, 8 грама чист пчелен восък, 18 грама какаово масло, 50 грама чист зехтин, 20 грама глицерин, 1 супена лъжица мас домашна и 10 грама розова вода.

Според указанията съставките се смесвали и се слагали в съд, който се държи на котлона на водна баня, докато самата смес се стопи. След това се премахва от котлона и с помощта на дървена лопатка се разбърква.

 

Към получената смес се добавя още една ампула, която съдържа витамини A, E, D и две капчици тинктура бензое. Полученият крем се слага в хладилника и се ползва ежедневно.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Знаете ли къде у нас е Мраморното езеро – повърхността му е като огледало
Next: Извънредно! Силно земетресение разлюля Гърция, хората са притеснени

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.