Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тъжна новина! Отиде си феноменалната лечителка и наследница на Петър Димков
  • Новини

Тъжна новина! Отиде си феноменалната лечителка и наследница на Петър Димков

Иван Димитров Пешев ноември 3, 2023
sdgdfvvcbfhgfhtrh.png

Мария Дафова от Пловдив напусна нашия свят, тя неведнъж е казвала, че нейната сила е дар от Господ.

Мнозина, които я познаваха, я наричаха „майка Мария“. Тя е помогнала на стотици хора в нужда – лекувала ги е с билки, с помощта на радиестезия и не им е взимала пари.

Дафова е сочена за наследница на великия Петър Димков. По думите на хората, тя е разполага с невероятна дарба, да може да диагностицира с помощта на радиестезия болните органи в човешкото тяло.

Дафова неведнъж е споменавала, че Димков е лекувал по същия начин – не е искал пари, а кой колкото реши да остане, категорична е, че не е оставала гладна или жадна.

По думите на близки до нея, тя е живяла тих, кротък и скромен живот – обичала е постни манджи, а нещичко с месо е готвила предимно за свои гости или за котките, за които се е грижила.
Коментира се, че тя е била изследвана от БАН и е получила сертификат за своите способности, а именно биоенерготерапевт и праналечение.

Дълги години е работила като медицинска сестра в болнично заведение в град Пловдив.

 

Мария е успяла да излекува болно осемгодишно детенце, което е имало забавени функции на мозъка и постоянно главоболие. За лечението е споделила неговата майка пред „България Днес“.

Тя е прилагала в лечението си и точковата терапия, която е научила от Петър Димков. Жените, които са отивали при нея и са търсили помощ, са получавали и една рецепта за мехлем, отново по рецепта на Димков.

Наричат го още „мехлемът за вечната младост“.

 

Този мехлем съдържа 18 грама китова мас, 8 грама чист пчелен восък, 18 грама какаово масло, 50 грама чист зехтин, 20 грама глицерин, 1 супена лъжица мас домашна и 10 грама розова вода.

Според указанията съставките се смесвали и се слагали в съд, който се държи на котлона на водна баня, докато самата смес се стопи. След това се премахва от котлона и с помощта на дървена лопатка се разбърква.

 

Към получената смес се добавя още една ампула, която съдържа витамини A, E, D и две капчици тинктура бензое. Полученият крем се слага в хладилника и се ползва ежедневно.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Знаете ли къде у нас е Мраморното езеро – повърхността му е като огледало
Next: Извънредно! Силно земетресение разлюля Гърция, хората са притеснени

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.