Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тълковен речник: Знаете ли що е анклав?
  • Новини

Тълковен речник: Знаете ли що е анклав?

Иван Димитров Пешев януари 29, 2024
sdfvdfsvfdvsdfdscsdcds.png

Анклав е дума, която често се ползва, но рядко се обяснява какво е точното ѝ значение. Днес ще разберете повече какво означава тя и колко държави по света попадат в тази категория, пише Poznanieto.bg.

Какво е значението на Анклав

Анклав означава определена земя, която е обкръжена изцяло от друга страна. В миналото се е използвало и за отделни части от определен град, които имат различно данъчно облагане. Най-известните Анклави в Европа са Ватикана и Сан Марино. И двете страни са изцяло обградени от Италия, така че нямат никакви други съседи.

Екслав

Това е точно обратната хипотеза. Когато дадена страна няма директен досег със част от своята територия, то това е екслав. Примери в това отношение са Калининградска област за Русия и Аляска за САЩ. Тук е важно да се отбележи, че не е задължително тази територия да има само 1 съсед – може да граничи с няколко държави. Важното е ,че няма пряка връзка с останалата част от държава.

Полуанклав/Полуекслав

  1. Полуанклав е ситуация при която анклавът пак е обграден само от една страна, но има излаз на море. Примери за такава хипотеза са Португалия, Дания, Монако и Гамбия.
  2. Полуекслав е със същата връзка – когато екславът има досег до море.

Колко на брой са Анклавите по света

Те са само 3 на брой – Ватикана, Сан Марино и Лесото

  1. Ватикана е новото наименование на Папската държава. Тя е основана през 756 година и съществува до 1870 година. Тогава папата губи контрол върху всички свои територии и за цели 59 години се запазва в тази ситуация. Това се променя през 1829 година, когато Мусолини подписва с Латеранските споразумения със Светия престол и това възстановява официално Папската държава в нейната позната форма под името Ватикана. Тя заема под 0.5 квадратни км, а нейното население е под 1 млн души
  2. Сан Марино е вторият съществуващ анклав. Тя е една от най-старите държави в Европа, като е създадена още през 301 година след Христа. Държавата успява да оцелее и да премина през много препятствия през вековете – като Наполеон, Световните войни и други. Тя заема около 0.61 квадратни километра, а населението ѝ е под 40 000 души.
  3. Лесото – Това със сигурност е най-малко познатата държава от трите. Тя се намира в най-южната част на Африканския континент, като е обградена изцяло от Република Южна Африка(РЮА). Тя е доста по-голяма от предишните 2 – заема цели 30 000 квадратни км, а населението ѝ е около 2.2 млн души. Малко известен факт за нея е, че това е единствена независима държава, територията на която е разположена изцяло над 1000 метра надморска височина. Нейната най-ниска точка е на 1400 метра, а над 80% от територията на страната е над 1800 метра. Старото име на страната Басутоленд, но тя получава независимост под новото си име Кралство Лесото през 1866 година от Великобритания.

Материалът Тълковен речник: Знаете ли що е анклав? е публикуван за пръв път на Action-NewsBG.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пророчество: Българите имат вселенска мисия, страната ни ще стане оазис
Next: Едва навършил 20, Костадин от Пловдив се бори с най-коварната болест

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.