Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Търпението свърши: Животновъди излязоха на мощен протест, блокираха главен път Е-79
  • Новини

Търпението свърши: Животновъди излязоха на мощен протест, блокираха главен път Е-79

Иван Димитров Пешев март 10, 2023
dasdjsajiasdoaskdas.jpeg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Животновъди от Югозападна България блокираха главния път за Гърция. Малко след 19:00 часа недоволните блокираха главен път Е-79 край Кресна и поискаха държавата да помогне на сектора, който според тях загива с всеки изминал ден, съобщава БНТ.

Десетки собственици на ферми за овце настояват и ставката за глава добитък да бъде увеличена, а обещаните помощи заради войната в Украйна да бъдат изплатени на работещите в сектора.

Пътят за Гърция беше блокиран за 15 минути, което образува огромни опашки от тирове и автомобили.

Движението към момента се осъществява нормално и се регулира от полицейски патрули.

 

Още протести от България:

 

„Левицата“ организира протест пред Столична община в защита на Паметника на съветската армия. Паралелно БСП пък брани паметника с жива верига.

„Няма да позволим Паметникът на Съветската армия да бъде пипнат“, каза Мая Манолова от лявото обединение.

По думите ѝ е трябвало да има референдум, а не в края на мандата на СОС, когато вече нямат легитимност, да се взема такова решение.

Пред общината присъстват и лидери на други политически формации – Костадин Костадинов, Волен Сидеров и Симеон Славчев. Демонстрацията се провежда при засилено полицейско присъствие.

По-рано през деня украинското знаме бе отново свалено от фасадата на Столична община.

Протестите се случват на фона на заседанието на Столичния общински съвет, по време на което ще бъде решено дали паметникът да бъде демонтиран. Кметът на София Йорданка Фандъкова ще поиска държавата да го премести от Княжеската градина в Музея на социалистическото изкуство или върху друг подходящ държавен терен извън центъра на столицата, защото е държавна собственост. Дотогава до ПСА ще стои табела, че символизира чужда сила, обявила война на България и окупирала страната.

Протестиращите хвърляха яйца и бомбички с червена боя по сградата на общината. Няма сблъсъци с полицията.

Демонтирането на МОЧА, както част от хората наричат ПСА, предизвика сериозен обществен дебат през последните години.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Земетресение в България в 10:15 часа: Люшна ни 1-2 пъти
Next: Трите български тайни на Ататюрк

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.