Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Търпението свърши: Животновъди излязоха на мощен протест, блокираха главен път Е-79
  • Новини

Търпението свърши: Животновъди излязоха на мощен протест, блокираха главен път Е-79

Иван Димитров Пешев март 10, 2023
dasdjsajiasdoaskdas.jpeg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Животновъди от Югозападна България блокираха главния път за Гърция. Малко след 19:00 часа недоволните блокираха главен път Е-79 край Кресна и поискаха държавата да помогне на сектора, който според тях загива с всеки изминал ден, съобщава БНТ.

Десетки собственици на ферми за овце настояват и ставката за глава добитък да бъде увеличена, а обещаните помощи заради войната в Украйна да бъдат изплатени на работещите в сектора.

Пътят за Гърция беше блокиран за 15 минути, което образува огромни опашки от тирове и автомобили.

Движението към момента се осъществява нормално и се регулира от полицейски патрули.

 

Още протести от България:

 

„Левицата“ организира протест пред Столична община в защита на Паметника на съветската армия. Паралелно БСП пък брани паметника с жива верига.

„Няма да позволим Паметникът на Съветската армия да бъде пипнат“, каза Мая Манолова от лявото обединение.

По думите ѝ е трябвало да има референдум, а не в края на мандата на СОС, когато вече нямат легитимност, да се взема такова решение.

Пред общината присъстват и лидери на други политически формации – Костадин Костадинов, Волен Сидеров и Симеон Славчев. Демонстрацията се провежда при засилено полицейско присъствие.

По-рано през деня украинското знаме бе отново свалено от фасадата на Столична община.

Протестите се случват на фона на заседанието на Столичния общински съвет, по време на което ще бъде решено дали паметникът да бъде демонтиран. Кметът на София Йорданка Фандъкова ще поиска държавата да го премести от Княжеската градина в Музея на социалистическото изкуство или върху друг подходящ държавен терен извън центъра на столицата, защото е държавна собственост. Дотогава до ПСА ще стои табела, че символизира чужда сила, обявила война на България и окупирала страната.

Протестиращите хвърляха яйца и бомбички с червена боя по сградата на общината. Няма сблъсъци с полицията.

Демонтирането на МОЧА, както част от хората наричат ПСА, предизвика сериозен обществен дебат през последните години.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Земетресение в България в 10:15 часа: Люшна ни 1-2 пъти
Next: Трите български тайни на Ататюрк

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.