Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Търся хора за работа. Давам 3000 лева заплата
  • Новини

Търся хора за работа. Давам 3000 лева заплата

Иван Димитров Пешев юли 31, 2022
raboatoaotoaiva.jpg

Шефът на Уолтопия Ивайло Пенчев, който оцеля след катастрофа със самолет тази година, търси хора за работа.

Ето и обявата му:

„ТЪРСИМ ФАНАТИЧНИ ПРОДАВАЧИ ЗА Auxionize B2B

Окшънайз е клиентоцентричен пазар (маркетплейс).
Тук купувачите казват какво искат да купят, а продавачите се състезават, за да спечелят покупките им.

Това е реципрочното на електронен магазин, в който продавачите обявяват стоките си, а купувачите обикалят различни магазини избирайки.

Ние в Окшънайз вярваме, че бъдещето на търговията са клиентоцентричните пазари.
Идеята, макар и проста, е повече или по-малко нова за света.

Разбирането й изисква време, а промяната на навиците на купувачи и продавачи – още повече време.

Към момента Окшънайз е B2B платформа и има няколко хиляди бизнес потребители.
Скоро пускаме кардинално нова версия с по-богата и мъдра функционалност.

След няколко години тиха работа си вярваме достатъчно, за да стартираме експанзивни продажби.
Затова си търсим търговци.
Вие ще продавате на бизнеси.
Предимно на собственици, CEO-та, финансови директори и прокюърмънт директори.
Ще продавате предимно лицензи за купувачи.
Няма да ви е лесно.
Не само продукта ни е нов.
Концепцията е нова.
За да успявате трябва да имате точен и ясен изказ, да сте автентичен и убедителен.
Трябва също да сте упорит.
Бих казал фанатичен.
Да. Търсим фанатици с плам.
Това на пръв поглед отхвърля всички интелектуалци, а ние време за втори поглед нямаме, така че ако считате себе си за интелектуалец го споделете на интервюто, за да видим ще можем ли да ви помогнем.
Искаме разбира се да знаете добре английски, за да продавате на чужденците.

Понеже Окшънайз унищожава корупцията “бай дизайн”, много ще е полезно, ако сте честен човек, който се дразни на тарикати и схемаджии.

Окшънайз се отнася към тариката тъй както джедаят към ситските лордове.

Хубаво би било да сте ориентиран към резултата.
Защото ще ви плащаме комисионна от сключените сделки.

За първите шест месеца все пак ще имате гарантирана защитна заплата дори и да не продадете много. За този период ще вземате по-голямото от двете – защитна заплата и комисионни.

Ако сте много печен ще ви гарантираме 3000 лв. нетна защитна заплата.Ако сте средна хубост – 2000.
Ако сте нахъсан новобранец – 1500.
Ако сте жена и сте раздразнена от мъжкия род в текста, сте права и има шанс да свършите работа!

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: От 2 литра мляко правя 1 кг домашно сирене: без закваска и лимонтузу, яде се след 4 часа
Next: Защо орехът е отровен и защо НИКОГА не трябва да се засажда до къщата (+ РЕЦЕПТИ)

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.