Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тя даде на приятелка да пробва булото й, а в деня на сватбата се случи най-страшното
  • Новини

Тя даде на приятелка да пробва булото й, а в деня на сватбата се случи най-страшното

Иван Димитров Пешев април 30, 2022
bublabaka.jpg

Съществуват много поверия, свързани със сватбения ден. Всички са чували, че за да се радва на дълъг и щастлив семеен живот, булката трябва да има нещо ново, нещо старо, нещо назаем и нещо синьо. Както и че младоженецът не трябва да вижда роклята на невестата преди сватбата.

С булото също са свързани ред поверия. В миналото са му отдавали особено значение. Булката е трябвало да бъде с него, докато не дойде първата брачна нощ, а честта да свали воала от лицето й се е падала на младоженеца.

Никой освен невестата не е имал право да го мери, дори и най-добрата й приятелка. А за всички, които смятат, че това са бабини деветини, днес ще споделим историята на Ирина, на която попаднахме в мрежата.

„Най-накрая ще се омъжвам. Сватбата е след три дни. Отдавна бях избрала булчинската си рокля. Катя, моята най-добра приятелка, почти позеленя от завист, когато разбра, че Максим, най-добрият студент от медицинската академия, ми е предложил брак.

Учихме заедно. Той за хирург, аз – за педиатър. Имахме общи интереси и знаех, че семейството ни ще бъде здраво и никой няма да може да попречи на щастието ни“, започва разказа си тя.
„Стоях пред огледалото и мислех каква прическа да си направя за големия ден. Сложих си булото и продължих да размишлявам.

„Здравей, нямаш търпение, а?“, каза Катя, която майка ми бе пуснала в стаята. Така се бях размечтала, че дори не бях чула звънеца. „О, нека и за да го пробвам, моля те!“, добави тя.

Разбира се, нямаше как да откажа на най-добрата си приятелка. И без задни мисли и дадох булото си. Докато Катя се оглеждаше пред огледалото, в стаята влезе майка ми и започна да крещи.

„Ира, какво правиш? Не знаеш ли, че не бива да даваш на никого да пробва булото ти дори след сватбата, камо ли преди нея?“, викаше притеснено тя.

Приятелката ми бързо го свали, а аз забравих за инцидента“, споделя още младата жена.

„В деня на сватбата чаках Максим пред ритуалната зала. Той закъсняваше и по незнайна причина не вдигаше телефона си.

„Може пък да избира цветя, не се притеснявай“, каза ми Катя. Точно в този момент получих SMS. „Няма да се оженя за теб. Бившата ми приятелка е бременна и скоро бебето ще се роди. Трябва да създам семейство с нея“.

Целият ми свят се разпадна. Знаех, че преди мен, той излизаше с Ана. И сега той ще се омъжи за нея“, завършва разказа си изоставената младоженка. /jenata.blitz.bg

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: РАЗСТРЕЛ! Бившият му най-близък ортак в Ъпсурт Буч закопа Хазарта: Алкохол и наркотици!
Next: Извънредно! Истински ужас с Динко Вълев, ето какво се случва

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.