Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:
Запознайте се със Смиляна Захариева.
Тя е жената, счупила рекордите на „Гинес“ за най-мощен глас в света. Тя е професионална певица. Завършила е националното училище за фолклорни изкуства „Широка лъка“, както и Музикалната академия. Дълги години обикаля света с хора „Големите български гласове“.
– Г-жо Захариева, вие сте жената с най-мощния глас в света. Надминаха ли вашия рекорд от невероятните 130 децибела?
– Оказа се, че гласът ми поддържа не 130, а 143,8 децибела (за сравнение – 150 децибела е звукът на излитащ самолет, нормалният човешки говор е 60 децибела, над 130 децибела звукът е болезнен за околните – б.р.).
Направих новия рекорд на 25 септември т.г. и го изпратих в централата на „Гинес“ за разглеждане. Ако някой си мисли, че да кандидатстваш за рекордите на „Гинес“ е лесна работа, дълбоко се заблуждава. Особено ако става въпрос за „най-мощният глас на планетата“.
Истината е, че от централата отправиха невероятно сложни във всякакъв аспект изисквания. Изпълнила съм ги всичките. Не искам да прозвучи като хвалба, но подобно нещо не е правено никога. През януари очаквам становището на комисията на „Гинес“. Реално излиза, че аз надскочих себе си и предишния си рекорд, и то с цели 13,8 децибела.
– Гласът ви е дар свише.
Но откъде идва той, как го поддържате и тренирате, че той продължава да взема нови и нови висини?
– Не знам как се случва. Да, това е дар безспорно и като всеки такъв той трябва да се развива. Но предполагам, че не само певческите упражнения и обиграност са основните фактори за генезиса му. Има нещо скрито, мистично, лично. Аз имах дълго творческо прекъсване.
Насъбралата се сила, която се е таила у мен, рано или късно изригна. Това, което е заложено в нас, може да го „скриваме“, „затваряме“, но то ще намери своята пролука и ще излезе. Така стана и при мен – просто музиката потече с мощ. Неслучайно любимата ми игра е тази с гласа и звука.
– Какво представлява гласът за вас?
– Човешкият глас е голямо оръжие с различни цветове. Използваме го във всеки момент. Чрез реч или възглас, плач или смях, песен или приказка. Изразяваме себе си, помага ни да изкажем обич или да освободим гнева си. Глас, звук, сила, вибрация – всичко това излиза от нас от нашата емоционална настройка.
Трябва обаче да го управляваме по правилния начин – да правим чрез него добро, а не зло. В този смисъл развих една много интересна методика, която практикувам и в момента. Направих т.нар. звън терапия за релакс.
Използвам български чанове и песни, подредени по пентатоничния лад. Той е създаден още от Питагор, който е разбрал мощното му благотворно въздействие над човешкия организъм.
– Познавате се с рускинята Елена Павлова, която е завършила Московския университет за паранормални явления, в един випуск с прочутите екстрасенси Джуна и Кашпировски. Какво ви каза и посъветва тя?
– Тя беше предвестник на това, което аз още не разбирах.
Не бях дорасла да осмисля идеите й. Когато се запознах с Елена, тя ми обясни, че гласът ми е много специален – от всички цветове на дъгата. Тя самата ги била видяла, докато съм пяла в ефир. Разказа ми за певица от Испания и за индиец, който свири на свирка, и правят лечебни концерти в Европа и в Русия. Т.нар. музикотерапия. Пътищата ни се разделиха.
Но миналата година аз сякаш прозрях за какво ми говореше тази уникална жена. Повикаха ме да участвам в един експериментален проект в НДК. Докато аз пеех, специална камера измерваше изменението на аурата у зрителите.
Сред песните, които изпълних, бяха и моите любими – „Момнеле мъри хубава“, „Бре Иване“, „Излел е Дельо хайдутин“. Резултатите бяха еднозначни. Енергията в различните енергийни центрове (чакри) на участниците в експеримента се бе балансирала. Настъпилата промяна на енергийния баланс при всички бе в положителна посока.
– Вие сте организатор и на фестивала „Хелоуин по български“ в Пловдив. Как протече той?
– Уникално, звънко, детско с много усмивки, много малчугани и техните родители, които не само подкрепиха идеята, а си спомниха и преживяха живо позабравените, за жалост, традиции в големите градове у нас. Вяравам, че следващите години децата реално и съзнателно ще минат в друго подражание – това на нашите традиции. Хората се чувстваха горди, че се завръщат към българското. Ако ние имаме съзнание за родното ни и децата се обучават на това, те няма да бъдат повлияни от привнесени празници.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: