Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тя е срината психически, отказва да говори! Приятелка на момичето от Стара Загора, което бе обезобразено с макетно ножче проговори
  • Новини

Тя е срината психически, отказва да говори! Приятелка на момичето от Стара Загора, което бе обезобразено с макетно ножче проговори

Иван Димитров Пешев юли 30, 2023
aerhgfghrths.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Брутална агресия над 18-годишно момиче от Стара Загора.

То е било обезобразено и в тежко състояние, след като нейният приятел нарязва цялото ѝ тяло с макетен нож. Нанесените рани по ръцете, краката и гърдите са близо 400. 26-годишният мъж е задържан, а след 72 часа – пуснат.

За ужаса на преживяното ни разказва приятелка на момичето, която е до нея от деня на жестокото нападение.

„На 26 юни се е звъннало на вратата вечерта, никой не е отговорил, той е казал: „Аз съм“, детето е отключило, защото го е разпознала и оттам нататък е било някаква касапница. От болницата казаха, че е имала 400 шева. Цялата е нарязана – по главата има поражения от машинката, носа ѝ е счупен, окото ѝ е затворено. Освен всичко това, психиката на детето е разбита. Детето само казва „Да“ и „Не“, отказва да говори“, сподели тя.

„Има много неща, които детето не си спомня. Важното е, че семейството направи крачка и се престраши, защото ни е страх. Имало е и заплахи, но тя от страх не е казала нищо, тоест тя видно е била заплашвана, за да не си казва. Това е такъв шок и дори не мога да си представя.

За мен това не е човек, как може да си позволи да направи такова нещо. Реално какъв е и с какво се занимава – не мога да кажа и да, страх ни е, защото той е на свобода“, допълни жената.

„Само искам да кажа, че кремът е 140 лв. и стига за 2 дни. Мажат се всички рани, можете да си представите какво е. Раните зарастват, но аз нямам сили да ги видя. Психиката ѝ е разбита тотално, не виждам как това дете ще продължи живота си напред“, коментира още тя.

А властите не дават подробности на семейството до днес, когато случаят добива публичност. Близките на момичето настояват за справедливост, за да спрат да живеят в страх.

„Дори не ни уведомиха, че е пуснат. Много бихме искали да разберем какви връзки има.

Няма такава присъда за това което е причинил. Надяваме се да бъде задържан, за да може поне малко да си отдъхнем и не само ние, това е малък град има много хора които са притеснени“, каза още жената, пред bgonair.bg.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Уволниха от работа мъжът, написал във фейсбук, че защитава 26-годишния младеж, нарязал с макетно ножче младо момиче в Стара Загора
Next: Слагат край на ниските цени на тока за бита

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.