Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тя изми лицето си с това и дъщеря ú не можа да повярва, защото започна да изглежда по-млада от нея! Довиждане бръчки, петна и пъпки!
  • Новини

Тя изми лицето си с това и дъщеря ú не можа да повярва, защото започна да изглежда по-млада от нея! Довиждане бръчки, петна и пъпки!

Иван Димитров Пешев януари 8, 2023
sdhashasdasdas.png

Невероятният лосион за лице, който имаме за вас днес, се базира на листа от магданоз и лимон и ще избели кожата ви и ще почисти лицето ви от тъмни петна и пъпки по-ефективно, отколкото всяко козметично лечение или продукт.

Освен, че почиства лицето ви, то също ще помогне да се възстанови естествения блясък. Лосионът може лесно да се приготви у дома и съдържа само прости и евтини натурални съставки.

Лосионът дължи своето невероятно свойство на магданозът – билка, богата на основни витамини и хранителни вещества, както и етерични масла.

Билката е използвана като естествен диуретик срещу треска, бъбречни заболявания, диабет, възпаление на очите и умора.

В козметиката често се използва магданоз поради нейните избелващи и регенеративни свойства. Билката може да елиминира зачервяването и да избелва кожата ви, като същевременно подобрява нейната еластичност.

Накрая, магданозът е чудесно естествено средство срещу черни точки или тъмни кръгове под очите.

Не изпускай тези оферти:

 Ето как да подготвите:

Съставки

200 мл вода

2 супени лъжици пресни листа магданоз

1 чаена лъжичка лимонов сок

Подготовка

Първо се кипва водата, след това добавете листата от магданоз, намалете котлона и сместа се разбърква в продължение на 15 минути. Сега махнете съда от котлона и я оставете да се охлади, след което добавете чаена лъжичка лимонов сок или ябълков оцет и разбъркайте добре.

Налейте лекарството в стъклена бутилка и оставете в хладилника.

Използвайте лосиона два пъти дневно сутрин и вечер – просто го нанесете върху почистено лице и масажирайте кожата си за малко. Лосионът ще почисти и затвори порите ви, като същевременно ще стегне и избели кожата на лицето ви.

Благодарение на невероятните свойства на магданоза, този лосион ще премахне всяко тъмно петно ​​и пъпка от лицето ви, ако се използва редовно за един месец.

За да премахнете тъмните кръгове под очите, пригответе лосиона без лимонов сок. Поставете два памучни тампона, напоени с лосиона и оставете да работи в продължение на 5 минути преди да изплакнете с вода.

Continue Reading

Previous: Пенсионери взимат повече от работещите, каква е причината?
Next: Като бях малка, баба винаги ми даваше кубче лед преди да пия лекарство. Сега разбирам защо – удивително хитро е!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.