Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тя намери в бананите нещо ужасно, което я накара да напусне дома си!
  • Новини

Тя намери в бананите нещо ужасно, което я накара да напусне дома си!

Иван Димитров Пешев февруари 1, 2023
dasdaskasnoaskd.png

Малките на най-смъртоносния паяк в света изгонили от дома им майка и седеммесечното ѝ бебе, след като се излюпили от пашкула си, прикрепен към банан, купен от местна верига супермаркети, пише в. „Мирър“.

30-годишната Джема Прайс от Станли, окръг Дърам, открила поколението на един бразилски паяк-скитник, вид, чиято отрова може да убие възрастен човек за два часа, миналата седмица.

Тя била в състояние да се прибере у дома, със 7 месечния си син, едва когато специалистите, които повикала, не се обадили, че са избили паяците до крак.

Снимка „Метро“
Смъртоносни паяци, скрити в банан, окупираха дома на британка – 2

Не изпускай тези оферти:

Ето какво разказва тя: „В понеделник си купих някакви банани от магазина на ASDA в Стенли. На следващия ден се прибрах от фитнес залата, взех един от купата и се качих горе. Докато белех банана, един бял пашкул с яйца, който не бях забелязала до този момент, се спука и стотици малки паяци плъзнаха по ръцете и пижамата ми. Хвърлих банана на леглото и от пашкула продължиха да излизат паячета, които плъзнаха навсякъде

. Откачих и започнах да крещя като същевременно се опитвах да убия колкото мога повече от тях. Някои от тях влязоха в леглото на бебето ми Лео. Грабнах го и моментално се обадих на спешния телефон. Операторът попита дали сме били ухапани, а когато казах „не“, той ми заяви да напуснем незабавно имота и да не се връщаме обратно. Майка ми живее точно отсреща, така че за щастие имахме къде да пренощуваме.“

Когато жената се обадила в магазина, от където купила „плодовете с изненада“, за да предупреди, мениджърът ѝ казал да донесе обратно бананите и паяците, за да ѝ върнат парите.

„Беше абсолютно комично. Нямаше начин да се разхождам с потенциално отровни паяци в чантата си“, разказва жената.

На следващия ден тя решила да се обади в централата на ASDA, за да съобщи какво се е случило, но от там ѝ отговорили, че няма какво да направят и предложили да изтупа бебешките дрешки, за да паднат паяците от тях. Тя им обяснила, че е напуснала дома си, без да вземе каквото и да е със себе си. В знак на добра воля, от магазина предложили да ѝ дадат ваучер за 50 паунда, с които да купи нужните за бебето неща от техния магазин.

След това Прайс се свързала с отдела по здравеопазване и околна среда в окръг Дърхам, от където я насочили към контрол над вредителите. От там обаче ѝ обяснили, че не могат да се справят с нападение на чуждестранни паяци и тя трябва да извика специалисти.

„Аз съм готвач и съм срещала тропически паяци и преди. Преди няколко години бях ухапана от паяк от вида фалшива вдовица и се озовах в болница. Сега, нещата можеше да имат съвсем различен резултат, ако паяците бяха възрастни индивиди.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Спешно е! Издирват 21-годишно момиче от София, изчезнала е Ива
Next: Динко най-накрая разкри от къде са му парите!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.