Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тя намери цели късове злато на пътя, но късметът й не трая дълго! Ето какво нещастие я сполетя, заради златото!
  • Новини

Тя намери цели късове злато на пътя, но късметът й не трая дълго! Ето какво нещастие я сполетя, заради златото!

Иван Димитров Пешев януари 27, 2023
zgashastas.png

В районния съд на руския град Зея в далекоизточната Амурска област е стартирало необикновено дело срещу гражданка, на която ѝ е провървяло да намери на пътя късове злато. Сега радостта от находката е сменена от очакването за немалък срок зад решетките, пише „Российская газета“, цитирана от „Фокус“.

Трийсет и пет годишната обвиняема е заплашена от петгодишна присъда за незаконно съхранение на злато. Според следствието, през есента на миналата година жената е намерила край пътния банкет удивителна находка – 24 слитъка самородно злато, тежащи общо над осем килограма.

Без примесите, съдържанието на чистото злато в късовете се е оказало над седем килограма и половина. Скъпоценната находка, която е оценена от следствието на 19 млн. рубли (над 300 хил. евро – б. пр.), е била прибрана от жената и съхранявана в автомобила ѝ. Но на нея ѝ е провървяло само веднъж – органите на реда са спрели колата и са взели златото.

Малко по-късно дамата получава обвинение по много неприятна разпоредба, член 191 от Наказателния кодекс на Русия: „Незаконно съхранение, превозване на скъпоценни метали във всякакъв вид и състояние, с изключение на ювелирните и битовите изделия и производствения скрап в крупен размер“.

Не изпускай тези оферти:

Сега я очаква съдията, вероятно този, разглеждал подобно дело в същия съд. Ответник по него е бил мъж, който през 2015 г. намира в гората пакет, в който е имало злато в насипно състояние, както и къс.

 

И при този случай гражданинът не е съобщил на съответните органи, че е намерил нещо ценно.

По-късно следствието научава стойността на находката – над пет милиона рубли (близо 80 хил. евро – б. пр.), по данни на Централната банка. Обяснимо е, че в райони, където се добива злато, такива находки са възможни.

 

Гражданите са наясно с това. Но за това са прекрасно осведомени и правоохранителните органи, които са се научили да търсят и намират незаконния товар.

Continue Reading

Previous: Изгубено куче седяло тъжно в приют 2 години, докато изведнъж не видяло стопанина си
Next: Всяка сутрин бременната жена вижда съпруга си през прозореца, как отива на работа, но не я целува нея на раздяла, а

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.