Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тя не послушала мъжа си да си свали краката от таблото и се случило нещо ужасно
  • Новини

Тя не послушала мъжа си да си свали краката от таблото и се случило нещо ужасно

Иван Димитров Пешев август 25, 2023
gfdjtwqqqq.jpg

И вие ли имате навика да си слагате краката на таблото, когато се возите на пътническата седалка? Така е ви по-приятно, нали? Може би чисто физически така ви е по-лесно да издържите дългия път. Но това е много опасно! Ако, не дай си Боже, се случи инцидент, последствията ще бъдат ужасяващи.

Основната причина този навик да е толкова опасен, че ако случайно имате нещастие да попаднете в сериозна ситуация и да катастрофирате, когато въздушните възглавници се задействат, ще бъдете сериозно ранени.

Когато жителката на щата Джорджия Одра Тейтъм и съпругът й пътували магистралата, жената, против молбите на съпруга си, сложила краката си на таблото.

„Ако стане инцидент, ще си счупиш краката“, предупредил я съпругът.

За съжаление думите на съпруга й се сбъднали. Сблъсъкът с другата кола не бил толкова тежък, но все пак въздушните възглавници се отворили и бедрата, глезените, носът и рамото на жената били счупени.

Спасителите веднага казали, че всички тези наранявания може и да не се били случили, ако краката не са лежали на панела.

„Съжалявам за това всеки ден“, казва жената.

Полицейското управление пък след този инцидент написа на страницата си следното:

„Ако седнете на пътническата седалка с крака върху арматурното табло, отворената въздушна възглавница в случай на сблъсък на превозното средство може да причини сериозни наранявания.“

Задължително изгледайте това видео:

 

Експертите казват, че при тази симулирана катастрофа, ако краката на манекена бяха опрени на земята, тя най-вероятно щеше да си тръгне ненаранена.

Катастрофите понякога са неизбежни поради грешки на водача. Конструкцията на превозното средство, системите за предпазни колани и въздушните възглавници са проектирани да осигурят защита при катастрофа, но ще изпълняват целите си по предназначение само ако човекът в колата е в изправено положение.

Следващия път, когато видите крака вдигнати на таблото, напомнете на близките си да ги сложат обратно на пода и винаги да поставят предпазния си колан на бедрата и през ключицата, за да сте възможно най-обезопасени.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Приятелката на полицая, прегазен от бежанци в Бургас: Никой няма да е като теб
Next: Нургюл Салимова: Моля ви, спрете да си измисляте истории

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.