Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тя не послушала мъжа си да си свали краката от таблото и се случило нещо ужасно
  • Новини

Тя не послушала мъжа си да си свали краката от таблото и се случило нещо ужасно

Иван Димитров Пешев август 25, 2023
gfdjtwqqqq.jpg

И вие ли имате навика да си слагате краката на таблото, когато се возите на пътническата седалка? Така е ви по-приятно, нали? Може би чисто физически така ви е по-лесно да издържите дългия път. Но това е много опасно! Ако, не дай си Боже, се случи инцидент, последствията ще бъдат ужасяващи.

Основната причина този навик да е толкова опасен, че ако случайно имате нещастие да попаднете в сериозна ситуация и да катастрофирате, когато въздушните възглавници се задействат, ще бъдете сериозно ранени.

Когато жителката на щата Джорджия Одра Тейтъм и съпругът й пътували магистралата, жената, против молбите на съпруга си, сложила краката си на таблото.

„Ако стане инцидент, ще си счупиш краката“, предупредил я съпругът.

За съжаление думите на съпруга й се сбъднали. Сблъсъкът с другата кола не бил толкова тежък, но все пак въздушните възглавници се отворили и бедрата, глезените, носът и рамото на жената били счупени.

Спасителите веднага казали, че всички тези наранявания може и да не се били случили, ако краката не са лежали на панела.

„Съжалявам за това всеки ден“, казва жената.

Полицейското управление пък след този инцидент написа на страницата си следното:

„Ако седнете на пътническата седалка с крака върху арматурното табло, отворената въздушна възглавница в случай на сблъсък на превозното средство може да причини сериозни наранявания.“

Задължително изгледайте това видео:

 

Експертите казват, че при тази симулирана катастрофа, ако краката на манекена бяха опрени на земята, тя най-вероятно щеше да си тръгне ненаранена.

Катастрофите понякога са неизбежни поради грешки на водача. Конструкцията на превозното средство, системите за предпазни колани и въздушните възглавници са проектирани да осигурят защита при катастрофа, но ще изпълняват целите си по предназначение само ако човекът в колата е в изправено положение.

Следващия път, когато видите крака вдигнати на таблото, напомнете на близките си да ги сложат обратно на пода и винаги да поставят предпазния си колан на бедрата и през ключицата, за да сте възможно най-обезопасени.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Приятелката на полицая, прегазен от бежанци в Бургас: Никой няма да е като теб
Next: Нургюл Салимова: Моля ви, спрете да си измисляте истории

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.