Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тя остави бебето само с неговия баща. 1 час по-късно получава най-ужасното обаждане, което може да получи една майка
  • Новини

Тя остави бебето само с неговия баща. 1 час по-късно получава най-ужасното обаждане, което може да получи една майка

Иван Димитров Пешев януари 5, 2023
bebebamsaisdkas.png

Тази малка сладуранка е едно истинско чудо. Тя се ражда жива и здрава и осмисля целия свят на майка си. Нейните родители са били разделени и тя е трябва всеки втори уикенд от седмицата да бъде при него. Един ден, коато майка й я остави при баща й за нощта, се случи най-ужасното и потресаващо нещо.

 

Само час след като я оставя при баща й, получава обаждане, което променя живота й завинаги. По онова време бебето е само на осем месеца. Оказва се, че нейният баща я сграбчва и разтърсва, защото тя не спира да плаче. Силата на един мъж е непосилна за едно осем месечно бебе, той счупва крехкия й череп и причинява кървене в мозъка й.

Майката е информирана, че дъщеря и е транспортирана до най-близката болница и че е на изкуствено дишане, не са давани големи шансове за оцеляване. Лекарите предупреждават, че дори да оцелее, ще се изискват дългосрочни грижи през останалата част от живота й, защото тя ще бъде във вегетативно състояние.

Не изпускай тези оферти:

 

„Мъжът ми беше наистина влюбен в мен, той беше първата ми любов в гимназията, споделихме заедно почти 10 години и той е постъпил така с дъщеря ми, целият ми свят рухна“ – споделя майката.

„Когато отидох в болницата и видях моето ангелче цялото покрито с превръзки, абокати, кръвните съсиреци и колко е подута се помолих на Господ да я спаси или вместо това да вземе мен, не бях на себе си, не го пожелавам на никого“ – допълва в разказа си младата майка

Бащата на момиченцето признава за действията, които е извършил. Оправдава се с това, че е изгубил контрол, въпреки това е осъден на 20 години затвор. Докато той седи в затвора, майката продължава да се бори за живота на детето си.

Момиченцето претърпява няколко операции, като се налага част от мозъка й да бъде отстранен, майката е предупредена, че детето може да прекара остатъка от живота си в минимално съзнателно състояние.

Въпреки всичко прекрасното и нежно момиченце се оказва истински боец! Дясната страна на тялото й е парализирана, въпреки това тя не изглежда да губи жаждата си за живот и няма да се откаже.

Минава време и бебенцето се превръща в сладка малка госпожица, която всеки ден се радва на живота си. Когато се вгледаш в усмивката на това създание, не можеш дори да си представиш през какъв ад е преминало…

Нейната майка редовно пише в социалните мрежи и информира близките за състоянието й. Другото, което е най-важно за нея и иска всички да знаят е:

„ Бъдете внимателни когато имате деца, внимавайте с кого ги оставяте.“

Сподели тази трогателна история със своите приятели, определено тя може да спаси нечий живот!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Баща спря сватбената церемония на дъщеря си. Когато разбрах причината, аз не сдържах сълзите си
Next: Невероятно! Прополисът унищожава кандида за 8 секунди! Също лекува: генитален херпес, афтозен стоматит, подагра, стомашна язва и

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.