Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тя пусна и убиеца на сина ми
  • Новини

Тя пусна и убиеца на сина ми

Иван Димитров Пешев август 12, 2023
qweqwuiakasras.png

„Съдия Татяна Гьонева Коева, която пусна на свобода Георги Николаев, брутално обезобразил 18-годишната Дебора, пусна и убиеца на сина ми“.

Това разказа пред „Телеграф“ почернената майка Мариела Николова. Тя губи сина си на 29 юни 2018 г. при катастрофа на прохода Хаинбоаз при с. Пчелиново.

За мелето с починалите музиканти Павел Дюлгерски и Николай Николов, известен като NI. сo, е обвинен турския тираджия Мехмет Калиман. „Станахме свидетели на водевил. Видях от първия ред как действа българското правосъдие и как убиец си тръгва необезпокояван, с условна присъда“, изригна майката на Николай.
Трагедията

Трагедията става на десен завой. Колата с Павел и Николай навлиза в насрещното и се блъска в автовоза, шофиран от Калиман. Николай загива на място, Павел умира 4 месеца по-късно в болница. Майката споделя, че съдия Гьонева „излиза на сцената на съдебните действия близо пет години след катастрофата“.

Толкова време е нужно на разследващите да получат исканата от потресеното семейство тройна съдебномедицинска експертиза, която сочи, че Мехмет Калиман е карал с превишена скорост и има основания да му бъдат повдигнати обвинения.

Според предишната обаче той е шофирал с допустимите 40 км/час. Три месеца продължава досъдебното производство през 2023 г. Майката твърди, че на 18 май съдия Гьонева изрича следните думи: „Не трябва да се гледа на присъдите като на наказание. Това е човекът. Той има семейство, което има нужда от него. Наказанието трябва да бъде с мисъл и грижа за хората, които продължават живота си“.
Потрес

„Не зная дали тази жена има деца, но започвам да мисля, че и майка на позиция като нейната бива задвижена от друг вид интереси, не майчински.

Обърна внимание повече на думите на Калиман, че докато е бил държан тук, жена му влязла в болница, а детето му така се разстроило, че не издържало приемните си изпити в университета“, казва Маринела. Трудно й е да говори за това, но осем месеца след катастрофата тя е диагностицирана с рак и сега се бори с него.
Прокурор

„Прокурор Анета Стоева поиска наказание от 3.5 г. условно. Калиман призна вината си, с което автоматически се влиза в режим 1/3 намаляване на присъдата. Съдия Гьонева поиска 4.5 г. наказание.

При така създалите се обстоятелства се получават точно 3 г. затвор, което е максималният срок за обявяване на присъдата за условна. Всичко стана за по-малко от 10 минути. Ние като зашеметени зрители наблюдавахме как се разиграва топката на един тенискорт“, разказва майката. Така Мехмет Калиман е освободен на момента. Това е на първа инстанция, сега семейството чака делото да се гледа на Апелативен съд – Пловдив.
Експертизи

Според първата експертиза водачът на автовоза шофирал с допустимите 40 км/час, което автоматически го оневинява, не се стига до съд и е освободен. По думите на Мариела тогава турчинът не е бил разпитван като обвиняем, а като свидетел. Следват близо 5 г., в които Калиман спокойно упражнява професията си, преминавайки през страната ни над 50 пъти.

Заключението на тройната експертиза води до заповед за задържането му. На три поредни дати мъжът не се явява. Следва европейска заповед за задържането му и при курс, който се опитва да направи през България, го хващат. Три месеца остава в ареста в Стара Загора с мярка за неотклонение „задържане под стража“, която адвокатът му оспорва, но Апелативен съд – Пловдив, не зачита искането му.
Дебора

Припомняме какво заяви съдия Гьонева при първото си изявление по случая „Дебора“ на 31 юли. „В този случай, за да има средна телесна повреда трябваше да е налице опасност за живота – ние това не го установихме. Доказателствата по делото не подплатиха обвинението за средна телесна повреда.

Тези производства са бързи, незабавни, т. е. ние трябваше въз основа само на тези доказателства да вземем решение“, посочи съдийката и обяви, че няма да подава оставка, защото много си обичала работата.
Била отличничка в гимназията

Татяна Гьонева Коева е завършила престижната ГПЧЕ „Ромен Ролан“ в Стара Загора. Преподавателката й по френски език Руска Карабоянова сподели за „Телеграф“, че била отлична и дисциплинирана ученичка. Не е омъжена, няма деца. Често я виждат да разхожда кучетата си в квартала, където живее, разказаха очевидци.

Гьонева закри профила си във Фейсбук светкавично, след като бе залята от гневни постове на хора, разбрали, че тя е съдийката, пуснала на свобода Георги Николаев. Преди това дамата е споделяла непрекъснато постове за помощ на болни и страдащи хора, както и за хора в неравностойно положение.

Източник: Телеграф

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Скръбна вест! Почина наша голяма спортистка, участвала в олимпийските игри
Next: Мистериозно същество изплува на морския бряг, но никой не знае какво е

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.