Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тя разбира, че мъжът й я лъже и изпраща съобщение, което то ще помни докато е жив
  • Новини

Тя разбира, че мъжът й я лъже и изпраща съобщение, което то ще помни докато е жив

Иван Димитров Пешев септември 8, 2022
smsdmdmadmas.jpg

Съпругата разбрала, че съпругът й я мами и му изпратила съобщение, което той ще помни дълго.

Съобщението гласи:

“Преди да се върнеш от командировка, исках да ти кажа, че претърпях малка злополука, докато се опитвах да паркирам джипа.

За щастие, аз съм добре, не ме мисли!

Не изпускай тези оферти:

Когато се върнах от пазара, исках да паркирам в гаража и вместо да натисна спирачката, аз погрешно натиснах педала за газта.

Гаражната врата леко се изкриви и без да искам, уцелих новата ти кола. Много съжалявам, знам, че имаш златно сърце и ще ми простиш.

Знаеш, че те обичам много и ти изпращам снимка, за да видиш, какво направих.

Бих искала много да си сега до мен и да ме прегърнеш!

Твоя любима съпруга

П.П. Любовницата ти те търсеше …

Още подобни новини:

Това е история за любовта, загубата и невероятната съдба. Само няколко дни преди сватбата на Дейв и Ерика Ласей, на Ерика й била диагностицирана рядка и агресивна форма на лимфом.

Починала през 2010 г., на 30-годишна възраст.

Дейв останал съкрушен вдовец, а най-скъпия му спомен били снимките от фотоапарата на Ерика.

През 2012 г. крадци ограбили къщата му в Санта Ана (Калифорния). Ценни предмети били откраднати, но най-много го заболяло от изчезването на фотоапарата на Ерика.

„Просто не ми се струваше справедливо. След всичко, което преживяхме заедно, когато останах без фотоапарат се чувствах все едно някой ме е ударил в стомаха“- заяви Дейв за Си Ен Ен.

Изчезнали повече от 300 безценни снимки от техния съвместен живот. Във фотоапарата имало и снимки от погребението.

Дейв знаел, че никога повече няма да види снимките…

След една година следователите намерили 20 сметки на предмети, които са продадени в местна заложна къща, една от които била за фотоапарата. След като полицията посети заложната къща, фотоапаратът бил намерен.

Колкото повече гледали снимките, толкова по-ясно ставало за полицаите, че този фотоапарат вероятно има специално значение.

Но полицията нямала никакви имена, с чиято помощ да върне фотоапарата при собственика. За щастие, познали определена кафява стена и известно дърво на някои от снимките. Когато отишли ​​в тази част на града, познали Дейвид.

Междувременно той се бил отказал от издирването на фотоапарата и първо си помислил, че става дума за шега.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: На 4 септември 2006 г. светът потресен научи, че Стив Ъруин е починал,прободен десетки пъти от скат
Next: Право куме в очи: Жънете, каквото сте си посели! Този път Ердоган наистина не ни пожали в критичния момент

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.