Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тя разплакала детето в самолета и всички пътници застанали на нейна страна
  • Новини

Тя разплакала детето в самолета и всички пътници застанали на нейна страна

Иван Димитров Пешев август 20, 2023
asgasgewgew.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

— Чувствах се ужасно.

Едно момиче се оказа в неудобна ситуация, след като се качи на самолет и намери малко момиченце, седнало на мястото си до прозореца. Момичето платило допълнително за мястото до прозореца и затова настояло момичето да се премести.

След това момиченцето започна да плаче и се премести на седалката в средата.

Това накара пътничката да се почувства зле, така че тя попита в Reddit дали е излязла толкова зле в тази ситуация.

Тя написа: „Имах запазено място до прозореца за моя полет и го очаквах с нетърпение. Когато стигнах там, детето седеше на моето място, а бащата на момичето беше на средната седалка. Погледнах баща си и посочих седалката до прозореца, като казах, че мисля, че това е моето място, очаквайки той да се премести.

Той ме погледна и каза, че е дете, и посочи седалката до пътеката, предлагайки да я взема.

Баща ми обаче ми каза да заема моето място, защото той го плаща и не е безплатно. Казах това на бащата на момичето и той я помоли да се премести.

Тя започна да плаче и аз се почувствах ужасно. Момичето се премести и седна на средната седалка. Баща й направи една-две подигравателни забележки за това, че искам мястото си, така че просто исках да знам, лошо ли съм, че настоявам да седна на мястото си?

Пътникът обаче получи огромна подкрепа от обществото и мнозина казаха, че бащата на детето е виновен за ситуацията.

Единият написа: „Вие сте купили място за използване и бащата в тази ситуация е знаел, че мястото, на което е поставил детето си, не е негово“.

Друг каза: „Какви хора са тези, които си мислят, че могат да заемат място, което не им е определено?“ Татко може да запази подигравателните си забележки за себе си.

Трети добави: „Това е вашето място. Плаща се. Никога не се чувствайте зле за това.“

Споровете за местата са много чести в самолетите, дотолкова, че понякога се налага стюардесите да се намесват.

Един член на кабинния екипаж каза на Sun Online Travel, че мразят да се занимават със спорове за места.

Те казаха: „Ако това е вашето място, нямате абсолютно никакво задължение да се местите.“

Междувременно друг пътник предизвика дебат в Reddit, след като отказа да смени мястото си с жена с увреждания и нейния партньор, съобщава The Sun.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ох, нe иcкaм вeчe дa ги пpaвя, зaщoтo нe мoгa дa ce cпpa, дoкaтo нe изям цялaтa тaвa. Уникaлнo вкуcни ca
Next: Софиянец 30 години се изхранва от тотото, без да е удрял джакпота

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.