Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Тя роди четиризнаци на 65 г., не е за вярване как изглежда днес
  • Без категория

Тя роди четиризнаци на 65 г., не е за вярване как изглежда днес

Иван Димитров Пешев ноември 25, 2024
Screenshot_31

Какво е да станеш майка на четиризнаци на 65 години? Анегрет Раунек, бивша преподавателка по английски и руски, посветила живота си на децата, има какво да разкаже.

С 14 бременности зад гърба си, 17 деца от пет различни съпрузи и анонимен донор, тя решава да се впусне в последно майчинско приключение на възраст, която мнозина смятат за неподходяща за раждане.

Историята започва в Берлин, когато на 65 години Анегрет предприема изкуствено оплождане, тъй като иска да осигури компания на най-малката си дъщеря, родена десетилетие по-рано, когато тя е била на 55.

Въпреки че немските лекари отказват да извършат процедурата, поради високия риск за здравето ѝ и за бебетата, тя намира решение в друга страна, където инвитро оплождането е по-достъпно.

Бременността ѝ предизвиква бурни реакции от страна на обществото и медиите. Журналистите я обвиняват в егоизъм, като подчертават високия риск майка на тази възраст да не доживее до зрелостта на децата си. Но Анегрет остава спокойна: „Никой не знае какво го очаква. Нещастие може да сполети всяка майка, независимо от възрастта ѝ.“

Четиризнаците се раждат в 26-та седмица чрез цезарово сечение, тежащи между 655 и 980 грама. След седмици в болница, те се прибират у дома, за да започнат живота си с майка си.

Към днешна дата, когато Анегрет е на 72, а четиризнаците на седем години, ежедневието е изпълнено с предизвикателства. Според репортаж на RTL, децата не играят на площадки и не се социализират със своите връстници, защото майка им не може да се справи сама с грижите.

Здравословните проблеми на някои от тях допълнително утежняват ситуацията: една от дъщерите има нужда от очен лекар, а един от синовете се нуждае от рехабилитация след мозъчен кръвоизлив, за да се научи да ходи. Посещението при специалисти обаче е почти невъзможно без помощ.

Анегрет твърди, че се справя сама и че децата ѝ дават сили. Но по-големите ѝ деца, с изключение на 17-годишната ѝ дъщеря, почти не ѝ помагат. Някои от тях са дистанцирани от майка си, а връзката им с нея и новите братя и сестри е ограничена.

Историята на Анегрет Раунек е едновременно вдъхновяваща и тъжна – тя показва какво означава да следваш мечтите си, независимо от обстоятелствата, но също и трудностите, които късното родителство носи./jenata.blitz.bg

Continue Reading

Previous: Извънреден брифинг на вътрешния министър за Шенген: Последни новини
Next: Момиче се подиграва на момче, което не носи коледен подарък в клас, посещава го, докато чете писмото му до Дядо Коледа

Последни публикации

  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.