Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тя рядко се изказва, но този път вицепрезидентът Илияна Йотова удари голямата брадва на Кирил Петков
  • Новини

Тя рядко се изказва, но този път вицепрезидентът Илияна Йотова удари голямата брадва на Кирил Петков

Иван Димитров Пешев април 29, 2022
iotioovovaaa.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Словесните престрелки между “Дондуков” 1 и 2 не спират от вчера. Днес в тях се включи и вицепрезидентът Илияна Йотова, обръщайки се към премиера Кирил Петков, който днес сравни войната в Украйна с българското Априлско въстание.

Ето какво написа Йотова на своята фейсбук страница:

“Никого не бих съветвала да търси алиби за едно или друго решение в българската история, защото ще допусне голяма грешка. Паралелът, който днес направи премиерът Кирил Петков, беше голяма грешка. Това заявих в отговор на журналистически въпрос в Сандански, където бях гост на празника на града.

Българската история е много дълга и имаме много примери, когато политици, не съобразявайки се с националните интереси, са взимали решения, които са довели до национални катастрофи. Така че по-внимателно с историческите паралели!

Бих искала да припомня на министър-председателя, че героите на национално-освободителното движение, на Априлското въстание не са “някакви хора”, те си имат имена. За тях разказваме на децата си и се гордеем. Не съм чувала по-простовата позиция за Априлското въстание”, написа вицепрезидентът в социалната мрежа.

Напрежението между “Дондуков” 1 и 2 се изостри от вчера, когато от правителството нарекоха позицията на президента за Украйна “позорна”. Радев пък каза по адрес на предложеното от премиера Петков дарение на една заплата за Украйна: “Призовавам българските политици преди да спасяват света, да погледнат и към хилядите бедстващи българи”. С думите “Суверенната българска позиция се изработва в София, а не в Киев” президентът беше критичен и към посещението на правителствената делегация в украинската столица.

Днес размяната на реплики продължи: “Цинично е в енергийно най-бедната страна в Европейския съюз да кажеш “ще намерим друг начин, но ще плащаме по-скъпо”. Някои хора могат да плащат по-скъпо, но други вече са на ръба. Тези, които могат да си позволят да плащат по-скъпо и вземат решенията, трябва да мислят за онези, които не могат да си го позволят” – с тези думи президентът отправи поредните си критики към настоящото правителство, като този път визира справянето със ситуацията след спирането на руския газ за България.

А във връзка с “обвиненията на българския президент Румен Радев”, че “играете против интересите на страната си по въпроса за плащането на газа”, Петков посочи в интервюто за “Монд”, че правителството отстоява интересите на България. “Има договорни задължения и те трябва да се спазват. Най-големият интерес на България е да разполага с възможно най-разнообразни източници на енергия. Обратно, да наведем глава и да отстъпим пред един агресор в Украйна, който иска да променя договорните задължения със сила и едностранно, е нещо, което аз лично не разглеждам като интерес на България. Позицията на президента е напълно погрешна”, казва българският премиер.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: 100 000 българи ще се уредят с безплатни къщи и работа от правителството! Ето кого засяга!
Next: Предаваме на живо от местността Св. Спас край Смолян: Показен разстрел на голям бизнесмен

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.