Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тя се подстрига късо, живя като мъж 4 години и продаде бъбрека си, за да живее семейството й
  • Новини

Тя се подстрига късо, живя като мъж 4 години и продаде бъбрека си, за да живее семейството й

Иван Димитров Пешев март 1, 2023
egyyyptpaostkasda.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Бахея Али Сюлейман – запомнете това име, защото тази жена направи немислима саможертва в свят, доминиран от мъже, за да осигури минималното на многолюдното си семейство.

Египтянката се дегизира като мъж в продължение на четири години, поема доминирана от мъже тежка работа и дори продава бъбрека си… Всичко това, за да осигури сама своето обедняло и затънало в дългове семейство.

Когато става въпрос за Бахея Али Сюлейман, титлата „Майка на годината“ е грубо подценяване.

Сюлейман превзе египетската общност като буря, откакто се появи в токшоуто на египетския водещ Моатаз Ел-Демердаш, „90 минути“, по-рано тази седмица.

Говорейки пред El-Demerdash, Сюлейман обясни как е издигнала „саможертвата на майката“ на съвсем ново сърцераздирателно ниво, хвърляйки светлина върху невъобразимите мерки, към които хората прибягват, само за да свържат двата края сред животозастрашаваща бедност.

Замествайки безработния си съпруг, който страда от увреждане, 32-годишната майка на три деца подстрига косата си, облече мъжко облекло и пое типично доминираната от мъже работа.

Тя живее като Бакар, нейното мъжко „аз“, през последните четири години.

„За първи път започнах да работя в строителството, носейки абая и воал, и хората не ме разкриха“, обясни тя .

Преоблечена като мъж, Сюлейман работи на строителен обект в град Бени Суеф. Тя също така кара токток след смяната си, за да спечели малко допълнителни паунда, преди превозното средство – основен източник на доходи – да бъде конфискувано от полицията през май миналата година поради липса на валидна шофьорска книжка.

Сюлейман не успя да си осигури 3000 EGP (168 долара), които трябва да плати като глоба, за да си върне автомобила.

„Когато видя жени, облечени [в женствени дрехи], ме боли“, отговори тя, когато водещият я попита дали й липсва да живее като жена.

Но това не е цялата й жертва.

Когато семейството започва да затъва в дългове, Сюлейман решава да продаде единия й бъбрек за 25 000 EGP (1401 долара), за да избегне затвора. „Откакто продадох бъбрека си, съм много уморена и едва се държа на краката си“, признава тя.

Хората я наричат ​​истинската Жена-чудо.

Властите обещават подкрепа

Докато семейството на Сюлейман продължава да тъне в дългове и се бори да осигури средства за оцеляване, властите решават да се намесят.

Губернаторството на Бени Суеф обяви, че ще осигури „всички средства за достоен живот“ на Сюлейман, обещавайки, че служителите ще посетят семейството и ще вземат под внимание трудните им обстоятелства.

Бахея съвсем не е първата египтянка, принудена да заживее в мъжкия свят

През 2015 г. се появиха новини, че жена на име Сиса Абу Даух, която тогава е на 65 години, е приела мъжка самоличност за повече от четиридесет години, за да издържа семейството си!

Абу Даух обръснала главата си, носела широки мъжки роби и се заемала с тежка работа като правене на тухли, жътва на пшеница и лъскане на обувки.

„Когато една жена изостави своята женственост, това е трудно“, казва тя, цитирана от The ​​Guardian . „Но бих направила всичко за дъщеря си. Това беше единственият начин да се правят пари. Какво друго можех да направя? Не мога да чета и пиша, семейството ми не ме изпрати на училище, така че това беше единственият начин.

Тя обясни, че приемането на мъжка идентичност й позволява да изпълнява роли, които се считат за забранени за жени, и избягва заплахата от необуздан сексуален тормоз.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: България ще се скъса по шевовете! Зърнопроизводители готвят страшен протест
Next: Георги има нужда от нашата помощ, за да продължи лечението си!

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.