Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тя успя: Хубавата Дебора проговори и смрази българите! (това е краят за Георги Георгиев)
  • Новини

Тя успя: Хубавата Дебора проговори и смрази българите! (това е краят за Георги Георгиев)

Иван Димитров Пешев август 7, 2023
dwedwfsdbsdbsd.png

Тя го направи. Успя! 18-годишната Дебора от Стара Загора намери сили в себе си, за да стане, да се изправи и да даде пълни показания за стореното й от изверга Георги Георгиев.

Същият този Георги, към когото, само допреди месеци, тя е имала чувства, подмамена от самия него.

Знаем, че преди месец, със същата ръка, с която я е галел, изродът е хванал макетния нож и е нанесъл над 400 свирепи удара по цялото й тяло.

Това не му е било достатъчно, но е остригал косата й, оставяйки я с почти гола глава, за да я унижи гнусно и брутално.

Шокът бе напълно обясним, фактът, че Дебора повече от месец не бе в състояние да говори дори с близките си – също. Протестът на хилядите българи и реакцията на цялото ни общество обаче помогнаха на момичето, което днес даде показания в полицията.

И с тях категорично сложи края за Георги, който ще лежи ефективно зад решетките.

Да видим дали там той ще стриже, ръга с нож и унизява, или ще изпита това на собствения си гръб… Доста пандизчии са му се наточили.

Пред органите на реда Дебора от Стара Загора заяви нещо, което не бяхме подозирали досега.

В периода от април, та чак до фаталния ден на престъплението, тя е получавала десетки писма и съобщения от Георги. Съобщения за убийството й.

Георгиев заплашвал, че ще я ликвидира физически и никой няма да открие тялото й.

Въпросните заплахи са записани в мобилно приложение, което автоматично добави на изрода още едно обвинение. Така той ще бъде съден, както за нанасяне на средна телесна повреда на Дебора, така и за закани за убийство.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: БГ музиканти предлагат на нарязаната Дебора да стане певица, имала талант
Next: Летовниците на бургаския плаж посърнаха след тази гледка

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.