Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тя ще ни оправи! Ето какво обеща да напраеи Луна като спечели изборите
  • Новини

Тя ще ни оправи! Ето какво обеща да напраеи Луна като спечели изборите

Иван Димитров Пешев септември 6, 2022
zibozriariluna.jpg

Само един независим кандидат ще се яви на предсрочните избори тази година. Това е Луна Йорданова. Тя беше едно от най-ярките лица и на президентските избори през ноември, а сега атакува парламента.

Дни след началото на предизборната кампания тя даде ексклузивно интервю за „На фокус с Лора Крумова“.

„Когато стана депутат, първото нещо, което ще направя, е да внеса законопроект за лустрация и смяна на системата“, каза Йорданова. И поясни, че въпросната нова система ще гарантира участието на българските граждани в държавното управление.

Това, по думите ѝ, са направили всички бивши социалистически държави, преди да тръгнат по пътя на демокрацията.

Не изпускай тези оферти:

Само един независим кандидат ще се яви на предсрочните избори тази година. Това е чалга дивата Луна Йорданова. Тя беше едно от най-ярките лица и на президентските избори през ноември, а сега атакува парламента.

„Когато стана депутат, първото нещо, което ще направя, е да внеса законопроект за лустрация. Предишната Конституция на България е давала право да се отзовават съдии и съдебни заседатели преди срока, за които са били избрани. Освен това ще искам и смяна на системата“, каза Йорданова и интервю за Лора Крумова по Нова тв.

Луна поясни, че въпросната нова система ще гарантира участието на българските граждани в държавното управление. Това, по думите й, са направили всички бивши социалистически държави, преди да тръгнат по пътя на демокрацията.

Йорданова се ще се бори в лидерския 25 МИР в София, където на 2 октомври се състезават Бойко Борисов, Корнелия Нинова, Хасан Адемов, Ицо Хазарта, Костадин Костадинов и др.

„Отказах на две от най-големите партии. Няма да спомена имената им, защото те не заслужават. Само партиите са виновни за неудачите на нас, гражданите. Порочната система ме накара да се кандидатирам именно в този МИР“, каза още Луна Йорданова. И допълни, че според нейните изчисления 10 000 гласа биха й осигурили депутатска банка.

Тя увери, че сама финансира кампанията си, не получава субсидии и използва средства, които печели от концертите си.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ген. Мутафчийски разтърси България с тези думи
Next: Най-големият кошмар на Кирил Петков се случва в момента, Асен му звъни на пожар, а Борисов им се смее

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.