Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Убийство. Току-що проговориха почернените синове на жертвата на Любенов с Поршето
  • Новини

Убийство. Току-що проговориха почернените синове на жертвата на Любенов с Поршето

Иван Димитров Пешев септември 28, 2022
ssinasnoasonasn.jpg

Майката, която също пострада, остава в болница

„Очевидно не е добре за караш, когато си пиян и дрогиран. За нас това е убийство”.

Това заяви един от синовете на французина, който загина при жестоката катастрофа на Околовръстното в неделя рано сутринта. По думите му майката остава в лошо състояние с множество счупени кости и прешлени.

Семейството има четирима синове. Единият от тях живее у нас, след като се оженил за българка. Родителите му са го изненадали, като дошли на гости за рождения му ден. Катастрофата става в деня, в който френските граждани си тръгват.

Не изпускай тези оферти:

„Бяха казали, че ще се обадят, когато пристигнат във Франция. Никой не ни се обади. През целия ден се опитвахме да се свържем. Първо помислихме, че са уморени заради дългото пътуване.

Звъняхме им на всеки час. Вечерта се притеснихме. Обадихме се в хотела и оттам ни казаха, че е станала катастрофа”, разказа Самюел, който живее в Банско.

„Свижданията в болницата са трудни. Сега тя е на легло, не трябва да се движи в продължение на 45 дни и дори повече. В съзнание е, но е объркана. Заради лекарствата, които й дават, не разбира напълно какво се е случило, дори не знаеше, че е претърпяла инцидент”, разказва още Самюел.

„За нас сега е от значение нашата майка и тя да получи най-добрата помощ. Искаме да си я приберем у дома в добро състояние. Има счупвания на гръбнака. Искаме да сме сигурни, че един ден тя ще ходи отново и всичко ще е наред”, казва Самюел.

Още криминални:

Кошмарна история, завършила с невръстно момиченце в кома, втрещи цяла България. От два дни всички телевизии разказват за малката Севда, която е на годинка и 9 месеца. Миналото лято момиченцето е осиновен​о от Анка, която живее в пловдивския квартал „Столипиново“.

Жената преминала без забележка дългия път, докато детето попадне в прегръдките й. Проучването на Анка не показало нищо нередно, предоставила цялата необходима документация, показала завидни грижовни умения и способности по време на задължителното обучение. В крайна сметка, е взето решение осиновителската й заявка да бъде одобрена и тя да получи правото да се грижи за малката Севда, пише „Марица“.

Майката била изключително щастлива. Веднага предприела ремонт на жилището си, накупила всичко необходимо, за да може Севда да се чувства добре. 41-годишната Анка е родена и израснала в етническия квартал. Самата тя е от ромски произход. Преди време загубила всички свои близки ​- родителите и брат си. Има жив чичо, с ко​гото към момента не поддържа връзка. Това била водещата причина да поиска да стане осиновител ​- да не живее сама и да се чувства нужна.

Връзката между нея и детето ставала все по-силна с всеки изминал ден. Съседите виждали как детето се усмихва, а Анка го вози в количката. Било пременено и чисто, а жената изпълнявала перфектно ролята си на майка, категорични са живеещите в нейния и съседните блокове. Разправяли си какъв разкош е в апартамента й на петия етаж на сградата на ул. „Клисура“.

Анка се изхранвала чрез продажба на дрехи. Отворила собствен магазин в махалата, като работното й време било плаващо ​- отваряла, когато клиент й позвъни. Откакто е осиновила Севда, жената е в майчинство. Не работела никъде, само се отзовавала на обажданията за малкото магазинче за дрехи.

Всичко вървяло нормално до вечерта на 23 срещу 24 септември. Три версии за случилото се във фаталната нощ.

Според първата
нещастието със Севда е нелепа случайност.

Анка и момиченцето заспали, а малко преди полунощ Севда се събудила, вероятно от глад. Майката става и се пресяга за шишето с мляко. В тази една секунда обаче детето се приплъзва по ръба на спалнята и пада върху плочките с главата надолу. Това е сценарият, който съседите на Анка подкрепят с две ръце.
Според втория сценарий

Анка била силно изнервена от постоянния рев на детето.

Често употребявала сила, за да го накара да спре. Така се стигнало до последния път, в който жената го налагала жестоко, за да спре плача. В яростта си тя не се съобразила какво върши и в крайна сметка, детето изпаднало в кома, със сериозни травми. Осъзнала какво е направила, тя повикала съсед и тръгнали по най-бързия начин към болницата.

Според третия сценарий, който към момента е най-малко вероятен,
има замесен трети човек

​- мъж, с когото Анка поддържала отношения. Позволил си да удря детето, а тя не смеела да му противоречи. Последния път обаче побоят бил жесток. Насилникът си плюл на петите, а Анка останала сама с безжизненото дете, изпаднало в кома.

Тепърва ще се установява кой от сценариите е достоверен. Сигурното е, че Анка веднага е тръгнала към УМБАЛ „Св. Георги“. Тъй като не можела да шофира, помолила неин съсед да я откара спешно до болницата. Там лекарите направили всичко по силите си, за да не издъхне детето. Пред тях осиновителката споделила, че момиченцето паднало от висока спалня, след което спряло да мърда.

След обстоен преглед на медиците им направило впечатление, че по тялото на детето има множество синини от удари, следи от ухапване, както и черепно-мозъчна травма. Те се усъмнили във версията за случилото се, представена им от майката, и подали сигнали в полицията и в агенция „Социално подпомагане“. След това сигналът стигнал и до прокуратурата. Разследването започнало светкавично. Събраните доказателства към момента сочат, че тя е причината за нараняванията на детето и последвал арест.

Първоначално Анка била задържана за 24 часа, впоследствие за 72 часа. Състоянието на детето продължава да е критично, а лекарите правят всичко по силите си, за да го върнат към живота. Полицията, прокуратурата, „Социално подпомагане“ и отдел „Закрила на детето“ работят съвместно, за да може десетките възникнали въпроси покрай случката да намерят своите отговори.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мъж спечелил от тотото, но приятел дал 60 ст за фиша. За кого са парите?
Next: МВР на крак: Брутално убийство на български полицай

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Извънредно! Голям кораб е ударен и потъва край Калиакра
  • Съпругът ми и шестнайсетгодишната ни дъщеря заминаха заедно на лятна почивка.
  • Слави Бинев е очистен заради дълг над 1 млн. евро, гърмят медиите в Турция. Водещите издания в Истанбул и Анкара разкриха, че конфликтът не е за дребни суми, уточнява Lupa.
  • Духовитата баба на Део – Даша, превърнала се в любимката на народа, влезе в дом за стари хора. Това разкри популярният й внук ексклузивно пред „България Днес“.
  • Извънредно! Йотова съобщu предu мuнутu, че България спешно трябва да…Вижте повече
  • Неочаквана вест за мистериозната Ния Темиз след убийството на Слави Бинев 😱 Мъжът й отправи молба!
  • Сестрата на Йотова преглежда пациенти и в кампанията! Д-р Тодорова е изтъкнат дерматолог
  • Създавахме живота ти 9 месеца… А само 7 секунди бяха достатъчни, за да го отнемат от нас завинаги…
  • Тежка трагедия преобърна живота на синоптичката Никол Станкулова!
  • „Аз го питах „Тати, боли ли те?“ – „Малко“: Родителите на 10-годишното момче, починало в „Пирогов“, разказват какво се е случило

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.