Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Убитата и натъпкана в куфар Евгения е моя племенница, разкри Андрей Чорбанов
  • Новини

Убитата и натъпкана в куфар Евгения е моя племенница, разкри Андрей Чорбанов

Иван Димитров Пешев август 1, 2023
fasfdgdfgdfg.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Депутатът от ИТН Андрей Чорбанов сподели чрез пост в личната си фейсбук страница, че убитата и намерена в куфар Евгения е била негова племенница.

Ето какво пише той:

„Ще започна с това, че днес видях на стената на приятел едно послание, което в резюме гласеше: „Пазете дъщерите си, но по-важно е да възпитате синовете си“.

Да, с това съм напълно съгласен. Защото зад всеки мачо-насилник, който тормози със сила по-слабите от него се крие комплексиран човек с изкривена психика, възпитан в среда, в която това е правило.

Днес, когато „джентълменството“ се свежда до нечисти политически споразумения между нечисти хора, това понятие като символ на отношение към околните просто губи почва.

Не, не обвинявайте обществото и училището, че не са формирали в сина ви чувство за уважение към чуждото решение, колкото и да не му харесва.

Защото всичко опира до това. Но в нашите страни на Балканите никак не е лесно да се приеме мнението и решението на жена, към която имаме чувство за притежание и собственост. Аз лично познавам десетки мъже, които работят като луди, за да могат да упражнят финансов контрол и обвързване на половинките си.

И ако на тях им хрумне все пак да проявят несъгласие и желание за раздяла – заплахите и реалният тормоз са решенията за всички тези мъже. Как ли са ги възпитавали техните бащи, на какво ли са учили синовете си? Мисля, че ще е честно да разкажа за себе си.

Прекарах години с моите баба Здравка и дядо Андрей – никога не ги чух да се карат и да си повишават тон, камо ли нещо повече.

Истински приятели бяха, защото това е нещото, което се вижда. Моят баща също беше такъв – не му е и хрумвало някога да прояви насилие към жена, така ме е възпитавал и мен. Като се замисля – в моя род няма такива хора, които да са насилвали близките си.

От своя страна аз уча синовете си на джентълменство – да бъдат честни, коректни и да си тръгнат, ако нещо не им харесва. Просто да си тръгнат, без да отмъщават, наказват, връщат и каквото там се сетите. През живота си съм бил предаван от много мъже и жени – някои от тях такива, които наричаме най-близки.

Винаги съм можел да си отмъстя жестоко на всички и никога не съм го правил. Тези хора просто умряха за мен, няма ги в живота ми. Наказал съм ги със забрава и презрение, не с отмъщение. На това уча и тримата ми сина – вече трима млади пълнолетни мъже. И тримата имат силно национално чувство, което не опира до татуировки по тялото и фланелка с надпис „България на три морета“. Моите момчета учат в български университет и се надявам да работят за страната си. Но три пъти повече се надявам да бъдат добри мъже и да запазят семейното достойнство по начин, по който са го спазвали моите прадеди.

Мястото на бащата е невероятно важно във формирането на психиката на един млад мъж.

Преди почти две години един млад и образован мъж удуши своята съпруга Евгения – моята племенница. Натъпка я в куфар и неговия баща я захвърли надалеч в един водоем. Да, именно баща му. Нещо повече – той е посъветвал сина си какво точно да направи, за да я убие. Какво може да очаквате от един син, възпитан от такъв баща. Генетиката, уважаеми, тя е най-важният компонент във всичко.

Ще завърша с призив към всеки баща – възпитавайте синовете си, за да бъдат добри мъже, а не отрепки. Вие сте отговорни в най-голяма степен за това, което те ще си изградят за света наоколо. Защото синовете ви са вашата проекция, вашите отношения и поведение“, пише още Чорбанов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето какво ще сполети съдебния лекар, който е направил съдебната експертиза на Дебора, която обедини България
Next: Скандалът се разгаря: Години наред банди стрижат и шантажират момичета в града

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.