Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Убитите Хариет и Хриси не са се познавали
  • Новини

Убитите Хариет и Хриси не са се познавали

Иван Димитров Пешев юли 10, 2022
hariethrisi.jpg

Хариет Стефанович на 22 и Хриси Дилева на 26 години са жертвите на надрусания шофьор Георги Семерджиев, който отне животите им на място преди 3 вечери на столичния бул. „Черни връх“.
Двете млади момичета не са се познавали, просто са били близо една до друга преди въпросният рецидивист на пътя да ги убие в миг.

Майката на Хариет – Диана, разказа, че секунди преди фаталния удар е говорила с дъщеря си по телефона. Последните думи, които ѝ е казала били: „Затварям ти, за да пресечеш спокойно“.

Ето какво разказва Диана Стефанович пред БНТ:

„По принцип трябваше да пресече и слезе от тролей 7. Аз си говорих с нея, докато беше в тролея. И като слезе. Трябваше да пресече и да отиде на на спирката на автобуса 94 и да се прибере в „Дианабад“. Казах: мамо, затварям ти, за да пресечеш спокойно. Не знам къде точно е била. И аз искам да знам какво се е случило“.

Беше на 22. Тъкмо щеше да започва работа в един супермаркет.

БНТ: Как научихте, че тя е сред жертвите?

20 минути по-късно я очаквах, когато пристигне на спирката. Тя като тръгне нанякъде и ми казва. Дава ми на всяка крачка обяснение.

БНТ: Как разбрахте за случилото се?

Звъня, не ми вдига телефона и като не ми се обади… Сутринта рано чух по новините, че е имало такъв случай на кръстовището, където тя беше точно вечерта. Надявах се при приятелка да е отишла на гости, ама ѝ дадох торби за пазар.

БНТ: Не се ли притеснихте през нощта, когато не се прибра? Не ли обадихте да я попитате къде е?

Ама телефонът ѝ се изключи в един момент. Нямаше никаква връзка.

БНТ: Казвате, че ще изчакате брат ѝ да се върне от чужбина…

Да, да излязат експертизите. Да изкарат тялото. Искам и аз да го видя. Дали действително е на моето дете. Казват, че документите отговарят, но аз трябва да видя с очите си, колкото и да е трагична гледката и ще остане за цял живот в съзнанието ми. Аз съм длъжна да видя дали това е моето дете.

БНТ: Ако днес се изправите срещу убиеца, какво бихте му казали?

Какво бих му казала? Не знам. Може би бих му казала, че е масов убиец. Като камикадзе е. Да! Той няма жал към себе си, щом използва наркотици и не мисли, че той самият, самият е в колата и може да загине, когато кара с такава скорост и не му пука за живота на другите хора. Можеше да нахлуе и в детска градина, да унищожи много деца. Не само 2 – 3.

БНТ: Появиха се различни версии. Една от тях е, че може би дъщеря Ви е била в колата. Вие по-скоро приемате или отхвърляте тази версия?

Госпожо, аз я отхвърлям напълно, защото ние бяхме в кв. „Света Троица“ и аз я качих в тролея. Когато слезе от тролея и докато пътуваше в него, тя ми се обади.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Учени: Невиждан мор в Европа! Ужасът иде към България, въвеждат извънредни мерки
Next: Бай Тошо през 1998: След 20 г. престъпниците ще пишат законите, а 3-4 олигарси ще притежават държавата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.