Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Убитият в София Ивайло оставя 2 сирачета и съпруга вдовица
  • Новини

Убитият в София Ивайло оставя 2 сирачета и съпруга вдовица

Иван Димитров Пешев ноември 12, 2022
bvivshsavoenen.jpg

Мъжът, който бе застрелян днес в района на „Женския пазар“ в София се казва Ивайло. Това става ясно от публикации из социалните мрежи,предаде Блиц.

По думите на хора, които го познават, мъжът оставя две дечица сирачета.

Мъжът е бил член на клуба на „Фоклсваген“, а именно във форума на феновете на марката, става ясно, че той е жертвата на криминалното деяние. Ето какво пишат те за него:

„Две малки деца останаха без баща, съпруга остана вдовица, в приятелите остана скръб, феновете на VW загубиха една легенда…

Не изпускай тези оферти:

Светъл път Иво и моите най-искрени съболезнования на семейството и близките!“

„Нямам думи да опиша това, което изпитвам в момента!
Мир на душата ти, Иво! Светъл път“

„Сбогом, приятелю! И светъл път напред, защото сърце като твоето не спира!
Ще те помним, ще говорим и ще разказваме за теб, обещавам!“

Убитият е на 41 години. Той е откаран в „Пирогов“ веднага след инцидента, но е починал още преди да влезе в реанимацията.

Той бе прострелян на Женския пазар в София. Сигналът за стрелбата е подаден в Спешна помощ в 12:06 часа от жената, с която жертвата е живеел. Сигналът е за стрелба на домашен адрес в жилище на бул. Стефан Стамболов. До момента е ясно, че става въпрос за битов скандал, който зрее през изминалите години.

Нито жертвата, нито заподозреният не са имали разрешително за притежаване на оръжие, уточниха от полицията.

Има подавани сигнали и от жертвата, и от извършителя за различни конфликти, които са се случвали между тях назад във времето. Става въпрос както за вербална, така и за физическа агресия. И двамата нямат криминални регистрации.

Разследването е за умишлено убийство, извършено по начин и със средства, особено опасни за живота на мнозина.

Оръжието на убийството е открито в контейнер за смет.

Простреляният на Женския пазар в София 41-годишен мъж е починал в „Пирогов“, а жена му е била очевидец на престъплението, научи „24 часа“.

Според информация на съседи, той бил прострелян в главата, а на място имало 8 гилзи. Според тях, извършителят е бивш шофьор на маршрутка.
Двамата от години имали битов конфликт.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Наша попфолк певица даде 4000 лева за бебешка количка
Next: Почивай в мир, Анди. Беше едва на 22, не успя да се пребори

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.