Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Убитият в София Ивайло оставя 2 сирачета и съпруга вдовица
  • Новини

Убитият в София Ивайло оставя 2 сирачета и съпруга вдовица

Иван Димитров Пешев ноември 12, 2022
bvivshsavoenen.jpg

Мъжът, който бе застрелян днес в района на „Женския пазар“ в София се казва Ивайло. Това става ясно от публикации из социалните мрежи,предаде Блиц.

По думите на хора, които го познават, мъжът оставя две дечица сирачета.

Мъжът е бил член на клуба на „Фоклсваген“, а именно във форума на феновете на марката, става ясно, че той е жертвата на криминалното деяние. Ето какво пишат те за него:

„Две малки деца останаха без баща, съпруга остана вдовица, в приятелите остана скръб, феновете на VW загубиха една легенда…

Не изпускай тези оферти:

Светъл път Иво и моите най-искрени съболезнования на семейството и близките!“

„Нямам думи да опиша това, което изпитвам в момента!
Мир на душата ти, Иво! Светъл път“

„Сбогом, приятелю! И светъл път напред, защото сърце като твоето не спира!
Ще те помним, ще говорим и ще разказваме за теб, обещавам!“

Убитият е на 41 години. Той е откаран в „Пирогов“ веднага след инцидента, но е починал още преди да влезе в реанимацията.

Той бе прострелян на Женския пазар в София. Сигналът за стрелбата е подаден в Спешна помощ в 12:06 часа от жената, с която жертвата е живеел. Сигналът е за стрелба на домашен адрес в жилище на бул. Стефан Стамболов. До момента е ясно, че става въпрос за битов скандал, който зрее през изминалите години.

Нито жертвата, нито заподозреният не са имали разрешително за притежаване на оръжие, уточниха от полицията.

Има подавани сигнали и от жертвата, и от извършителя за различни конфликти, които са се случвали между тях назад във времето. Става въпрос както за вербална, така и за физическа агресия. И двамата нямат криминални регистрации.

Разследването е за умишлено убийство, извършено по начин и със средства, особено опасни за живота на мнозина.

Оръжието на убийството е открито в контейнер за смет.

Простреляният на Женския пазар в София 41-годишен мъж е починал в „Пирогов“, а жена му е била очевидец на престъплението, научи „24 часа“.

Според информация на съседи, той бил прострелян в главата, а на място имало 8 гилзи. Според тях, извършителят е бивш шофьор на маршрутка.
Двамата от години имали битов конфликт.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Наша попфолк певица даде 4000 лева за бебешка количка
Next: Почивай в мир, Анди. Беше едва на 22, не успя да се пребори

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.