Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Убиха жена в Столипиново! След гонка между каруци последвал удар с пешеходец, блъснатата пешеходка починала
  • Новини

Убиха жена в Столипиново! След гонка между каруци последвал удар с пешеходец, блъснатата пешеходка починала

Иван Димитров Пешев декември 12, 2022
kastastasrosaofaosf.jpg

Пловдивския административен съд отмени наказателно постановление на шофьор на каруца, за да може срещу него да бъде образувано друго производство за по-тежко престъпление.

Причината – след гонка между каруци в Столипиново и последвала катастрофа с пешеходец, блъснатата пешеходка починала няколко дни след инцидента. Първоначално на водача с каруцата бил съставен акт за 100 лева по закона за движение по пътищата, но след обжалване на прокуратурата, наказанието е отменено от магистратите. С отмяната е образувано досъдебно производство.

 

Инцидентът се случил на 28 август 2020 година. Тогава подсъдимият със свой познат от друг квартал се събрали в Столипиново и си организирали гонка с двуколки, теглени от коне.

Не изпускай тези оферти:

Състезанието се състояло по бул. „Марица“, като двамата се движили в посока ул. „Крайна“ в етническия квартал. По време на гонката двамата ентусиасти се движели с доста висока скорост, изпреварвайки леки автомобили и навлизайки в насрещното.

Навлизайки в махалата пешеходката тръгнала да пресича на пешеходна пътека на кръстовището на ул. „Крайна“ с ул. „Батак”, прибирайки се към дома си.

В това време обаче, двамата състезаващи се мъже също наближили кръстовището с двуколките си, при което единият минал с каруцата си от дясната страна на пресичащата жена /между нея и тротоара/ и продължил движението си.

От своя страна обаче, обвиняемият не успял да заобиколи жената, като конят му минал покрай нея, но жената била бутната от металната рамка на двуколката му, вследствие на което паднала на земята и гумата минала през тялото й. На инцидента станали свидетели и доста очевидци.

Вследствие на бутането от двуколката, падането ѝ и преминаването на гумата през тялото й, тя получила множество счупвания и увреждания по цялото тяло.

След като била ударена, конят на обвиняемия не могъл да спре поради високата скорост, а и той видял, че зад него се движат и други автомобили и се изплашил и избягал.

През това време на мястото, към падналата жена се притекли на помощ хора, които започнали да подават сигнали на телефон 112, за да искат помощ от линейка и полиция, които пристигнали на място. Пострадалата била откарана за преглед и лечение в УМБАЛ „Свети Георги“.

По случая била образувана полицейска проверка, като се установили мъжете, които са се състезавали с каруците. И на двамата съставили актове за установяване на административно нарушение – на единия за участието му в състезанието, а на обвиняемия за това, че е предизвикал ПТП.

На 30 август 2020 г. пострадалата починала от остра сърдечно съдова и дихателна недостатъчност, вследствие на мозъчен инсулт.

В хода на разследването са били извършени разследвания, разпити на свидетели, били назначени и изготвени експертизи.

Съдът, мотивиран от това, че никой не може да бъде съден или наказван два пъти за едно и също престъпление отменил наложената глоба.

В последствие шофьорът на каруцата е бил привлечен в качеството на обвиняем за това, че по непредпазливост е причинил средна телесна повреда.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Съсед не издържа! Уби 3-ма съседи на общо събрание, още 4-ма са в болницата
Next: Слава Севрюкова за 2022-2037г.: Ще изтекат черните времена, България я чака добро

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.