Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Убиха жена в Столипиново! След гонка между каруци последвал удар с пешеходец, блъснатата пешеходка починала
  • Новини

Убиха жена в Столипиново! След гонка между каруци последвал удар с пешеходец, блъснатата пешеходка починала

Иван Димитров Пешев декември 12, 2022
kastastasrosaofaosf.jpg

Пловдивския административен съд отмени наказателно постановление на шофьор на каруца, за да може срещу него да бъде образувано друго производство за по-тежко престъпление.

Причината – след гонка между каруци в Столипиново и последвала катастрофа с пешеходец, блъснатата пешеходка починала няколко дни след инцидента. Първоначално на водача с каруцата бил съставен акт за 100 лева по закона за движение по пътищата, но след обжалване на прокуратурата, наказанието е отменено от магистратите. С отмяната е образувано досъдебно производство.

 

Инцидентът се случил на 28 август 2020 година. Тогава подсъдимият със свой познат от друг квартал се събрали в Столипиново и си организирали гонка с двуколки, теглени от коне.

Не изпускай тези оферти:

Състезанието се състояло по бул. „Марица“, като двамата се движили в посока ул. „Крайна“ в етническия квартал. По време на гонката двамата ентусиасти се движели с доста висока скорост, изпреварвайки леки автомобили и навлизайки в насрещното.

Навлизайки в махалата пешеходката тръгнала да пресича на пешеходна пътека на кръстовището на ул. „Крайна“ с ул. „Батак”, прибирайки се към дома си.

В това време обаче, двамата състезаващи се мъже също наближили кръстовището с двуколките си, при което единият минал с каруцата си от дясната страна на пресичащата жена /между нея и тротоара/ и продължил движението си.

От своя страна обаче, обвиняемият не успял да заобиколи жената, като конят му минал покрай нея, но жената била бутната от металната рамка на двуколката му, вследствие на което паднала на земята и гумата минала през тялото й. На инцидента станали свидетели и доста очевидци.

Вследствие на бутането от двуколката, падането ѝ и преминаването на гумата през тялото й, тя получила множество счупвания и увреждания по цялото тяло.

След като била ударена, конят на обвиняемия не могъл да спре поради високата скорост, а и той видял, че зад него се движат и други автомобили и се изплашил и избягал.

През това време на мястото, към падналата жена се притекли на помощ хора, които започнали да подават сигнали на телефон 112, за да искат помощ от линейка и полиция, които пристигнали на място. Пострадалата била откарана за преглед и лечение в УМБАЛ „Свети Георги“.

По случая била образувана полицейска проверка, като се установили мъжете, които са се състезавали с каруците. И на двамата съставили актове за установяване на административно нарушение – на единия за участието му в състезанието, а на обвиняемия за това, че е предизвикал ПТП.

На 30 август 2020 г. пострадалата починала от остра сърдечно съдова и дихателна недостатъчност, вследствие на мозъчен инсулт.

В хода на разследването са били извършени разследвания, разпити на свидетели, били назначени и изготвени експертизи.

Съдът, мотивиран от това, че никой не може да бъде съден или наказван два пъти за едно и също престъпление отменил наложената глоба.

В последствие шофьорът на каруцата е бил привлечен в качеството на обвиняем за това, че по непредпазливост е причинил средна телесна повреда.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Съсед не издържа! Уби 3-ма съседи на общо събрание, още 4-ма са в болницата
Next: Слава Севрюкова за 2022-2037г.: Ще изтекат черните времена, България я чака добро

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.