Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Уведомление от банка ДСК: Краен срок до 31 декември
  • Без категория

Уведомление от банка ДСК: Краен срок до 31 декември

Иван Димитров Пешев декември 10, 2025
Screenshot_7

Кадър банка ДСК

От 1 януари преминаваме към евро. Банка ДСК предлага допълнителни решения, създадени, за да осигурят удобство на клиента. С тях ще направим стъпката към еврото по-лесна и сигурна.

– Без такса за внасяне на левови банкноти

В периода от 1 август до 31 декември 2025 г., клиентите на Банка ДСК могат да внасят пари в левови банкноти по личните си сметки без такса – както в офисите на банката, така и през банкомати с депозитна функция.

Период на кампанията: от 01.08.2025 г. до 31.12.2025 г.

Няма ограничения за внесената сума, за банкоматите с депозитна функция важи максималният дневен лимит от 9775 лв.

План За Заплата или план За Пенсия без такса – до 31 декември 2025 г., всички нови и настоящи клиенти на Банка ДСК могат да вземат план За Заплата или За Пенсия – без месечна такса за плана до 30 юни 2026г., считано от месеца на закупуването му.

Период на кампанията: от 01.08.2025 г. до 31.12.2025 г.

Плановете включват най-често използваните услуги за ежедневно банкиране и ти осигуряват удобство.

След превалутиране на твоите средства в еврото, ще можеш да теглиш на банкомат всеки месец без допълнителни такси или да плащаш директно с картата си в магазини и онлайн.

Виж какво включват план За Заплата и план За Пенсия и избери подходящия за теб!

– Автоматично и безплатно превалутиране

От 01.01.2026 г. левовите суми по сметките ще бъдат автоматично превалутирани в евро по фиксирания курс на БНБ от 1.95583 лева за 1 евро. Няма да е необходимо клиентите да предприемат допълнителни действия или да заплащат такси.

Заедно в прехода

С тази кампания Банка ДСК цели да улесни максимално своите клиенти и да подсигури сигурен и удобен преход към еврото.

Можеш да заявиш план За Заплата или план За пенсия в най-удобния за теб офис на Банка ДСК.

Банка ДСК – с теб на всяка стъпка към еврото.

*Промоционалната кампания е активна само за индивидуални клиенти на Банка ДСК. След края на промоционалния период – от 01.08.2025 год. до 31.12.2025 г., ще се прилагат стандартните условия, описани в тарифата за физически лица

Continue Reading

Previous: Късният следобедно слънце се спускаше ниско над тихия квартал Ривърбенд Шор, когато Марина Фелдън слезе от таксито и изглади ръба на палтото си. Пътуването беше дълго, но ѝ се стори по-кратко от безкрайните мисли
Next: Бях на шест години, когато родителите ми загинаха, блъснати от пиян шофьор

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.