Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Увийте дръжката на входната врата в алуминиево фолио и спете спокойно, хитър трик срещу крадци
  • Новини

Увийте дръжката на входната врата в алуминиево фолио и спете спокойно, хитър трик срещу крадци

Иван Димитров Пешев декември 6, 2022
vhodaosdansdas.jpg

Понякога в живота се случва, че трябва да спрете за нощта на непознато място. И изглежда изключително подозрително и напълно ненадеждно.

Това и виж, някой злодей ще си проправи път в къщата. Как можете да разберете дали това наистина е вярно? Единственото решение ли са скъпите охранителни камери? Но това не е достъпно за всеки и не винаги е подходящо.

Необичаен трик

На помощ ще дойде обикновеното фолио . Най-простият и достъпен. Лесно е да го намерите във всеки супермаркет и да го купите не за всичките пари на света. След това фолиото трябва да се постави върху входната дръжка отвътре. Препоръчително е да използвате такъв лайфхак през нощта, когато определено няма да излизате никъде.

Не изпускай тези оферти:

Поставете фолиото върху входната дръжка . Няма нужда да го коригирате допълнително с нищо. Но за по-голяма сигурност можете да снимате резултата.

На сутринта проверете дали някой се е опитал да дръпне дръжката отвън. Ако това наистина се е случило , тогава фолиото може да отлети от писалката. Или ще остави характерни следи. Например, ще се държи малко по-ниско, отколкото го е фиксирал собственикът.

Радикални мерки

Ами ако в случай на подобни действия на нарушители е необходимо да се действа светкавично? Фолиото наистина може да падне от дръжката, но едва ли ще събуди някого в къщата. Може би само хора с изключително лек сън. Но има и по -шумен вариант на такъв капан. Ще ви трябва обикновена чаша и някакъв леген.

Внимателно закрепете стъклото към дръжката на вратата. Под него поставете леген, дъска, чиния. Като цяло всичко, което може да създаде допълнителен шум. Ако се опитате да отворите вратата, дръжката на вратата ще падне. Чашата ще падне и шумно ще обяви това на собственика. Всяка стойка в долната част само ще увеличи нивото на шума .

Разбира се, както фолиото, така и стъклото не гарантират перфектен резултат . И двата лайфхака имат своите недостатъци и алармата с вратата рискува да бъде фалшива. За да предотвратите това, по-добре е да изберете надеждни места за почивка или нощувка. Тогава можете да спите спокойно, без да се притеснявате за имуществото и живота си.

В навечерието на новогодишните празници някои собственици отиват на пътувания или ваканции. Поради това домовете им могат да се превърнат в лакомство за крадците. Припомнете си най-често срещаните „бележки“, с които измамниците отбелязват потенциални места за обир.

Листовки на вратата. Ако никой не ги прибере няколко дни подред, значи собствениците ги няма. Помолете съседите да вземат листовки , за да изплашат крадците. Също така рекламата може да бъде оставена зад дръжката на вратата или в пощенската кутия. Всичко трябва да се вземе или да се изхвърли.

Съседите ще дойдат на помощ за тези собственици, които живеят в къща. Разберете се със съседите си те да премахнат снега или поне да утъпчат пътеката в близост до къщата.

Също така в къщата можете да включите светлина. Това ще създаде илюзията, че никой никъде не е отишъл.

Не забравяйте, че ако забележите подозрително лице в къщата си или в къщата на вашите съседи, по-добре е незабавно да се обадите на органите на реда.

Continue Reading

Previous: Вицето на Радев разтресе държавата с коментар за проф. Габровски: Изненадана съм, мястото му е при
Next: Жестока смърт! Мъж почина при нелеп инцидент в дома си във Врачанско

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.