Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • УДАРНО: Гъбари печелят по 25 бона на месец от трюфели
  • Новини

УДАРНО: Гъбари печелят по 25 бона на месец от трюфели

Иван Димитров Пешев август 2, 2022
gubairiairiar.jpg

Брането на трюфели се оказва супер печеливша дейност, като опитни гъбари от Велико Търново прибират средно по 20 000 – 25 000 лева месечно. Заради добре платената стока напоследък квалифицирани кадри като инженери и икономисти напускат работните си места във фирми и кантори и се отдават на бродене в горите.

„Кампанията е почти целогодишна. 90% от находищата на трюфели са в гори от клечат габър и липа. Изключителна роля в брането на този вид гъби имат добре обучените кучета. Четириногите търсачи са от различни породи, а обучението им да откриват трюфели продължава 2 – 3 месеца, докато са малки“, обясняват запалени гъбари пред borbabg.com.

Те разкриват още, че в горите около Велико Търново преобладава предимно черен трюфел, известен още като „летен“. В момента трюфели първо качество се изкупуват по 160 лева за килограм.

 

„Есенните трюфели се смятат за по-голям деликатес, берат се от септември до декември и изкупната им цена може скочи на над 1000 лева за килограм. Има много разновидности трюфел. Например белият се среща по поречието на реките, както и във върбови и тополови гори, където почвата е т.нар. „кален пясък“. Цената на тази гъба може да надхвърли и 10 000 лева за килограм.

 

Зимният трюфел, известен като „бурмале“, е черен на цвят и излиза по ръба на горите, по поляни и в липови гори. Цената му варира средно между 100 и 200 лева за килограм.

В боровите гори в района се среща и трюфел „борче“. Във Велико Търново действат три изкупвателни пункта, като количествата заминават предимно за Италия и Франция. Гъбите се смилат и се подлагат на шоково замразяване при минус 40 градуса“, казват вещи гъбари.

Те обаче се оплакват, че реколтата това лято е по-слаба в сравнение с миналогодишната заради липсата на дъжд.

„Причината за оскъдните находища на гъби в горите е сериозното засушаване и резките температурни амплитуди. Нощите са студени, а през деня жегата стига до 37 – 40 градуса. Тези неблагоприятни фактори не позволяват на трюфелите да узреят напълно.

Например миналата година успявах да набера по 10 – 15 килограма на ден, докато в момента едва събирам по 5 – 7 килограма дневно“, казва търновец, който е превърнал гъбарството в занаят.

За да набере въпросното количество трюфели, изминава по 10 – 15 километра пеша на ден. Сред най-големите опасности в тази дейност са набезите от змии, стършели, кърлежи и комари.

„Има много тънкости при брането на трюфели. За да бъдат определени като първо качество, задължително условие е гъбите да са здрави и в тях да няма червеи“, допълват специалистите.

Те разкриват, че има и некоректни берачи. Печалбари прилагат различни хитрости, за да продадат по-скъпо набраната продукция.

Хитреците прибирали набраните гъби в перфорирани пластмасови кутии и ги държали в хладилници при температура от 2 – 3 градуса, като изчаквали изкупните цени да скочат до около 500 лева килограма и тогава ги продавали. Други пък набивали тел в гъбите, за да тежат повече.

„Заради тези номера чужденците все по-рядко купуват трюфели от България. Така губим добри пазари“, възмущават се берачи.

В региона има ентусиасти, които се опитват да създадат плантации за култивирани трюфели. Това обаче се оказва трудна дейност, защото теренът трябва да е подходящ, зависи каква е киселинността на почвата, а и трябва да има насаждения от лешници.

Гъбарите, които припечелват от природното богатство, се надяват, че ако в близките дни завали и земята се накваси с достатъчно влага, ще се роди добра реколта.

 

Напоследък хит в гъбарството е и гъбата рейши. В продължение на дълги години тази гъба е била основа в източната медицина, но освен в Япония и Китай тя се среща и у нас и вече е добре позната на родните берачи.

 

Расте върху сухи пънове и се среща най-вече в сечища. Лека е като перо и затова се продава средно по около 1 лев на грам. Изкусни гъбари успяват да наберат по над килограм на ден.

Гъбата рейши е търсена заради лечебните ѝ свойства. Помага в борбата с рака. Изследванията, фокусирани върху тези гъби, са установили, че тритерпеноидите, открити в тях, имат способността да намаляват метастазите на раковите клетки и да предотвратяват туморния растеж.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ново жестоко убийство скова България: Внук уби баба си с чук по главата
Next: Българка опроверга всички за скъпотията по нашето море: Напук на пропагандата

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.