Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Удар за големите магазини! Големи хипермаркети влизат в България, първите ѝ магазини ще са в…
  • Новини

Удар за големите магазини! Големи хипермаркети влизат в България, първите ѝ магазини ще са в…

Иван Димитров Пешев декември 1, 2023
safdslkfgdkgkergregfd.png

Carrefour се завръща в Пловдив и влиза в палата 10 на Пловдивския панаир, съобщава „Марица“.

„Освен тази локация, водим преговори за още три обекта в града, които също са на ключови места“, потвърди  собственикът Добромир Андонов, който притежава също търговските вериги Parkmart и Aldo.

В началото на ноември стана ясно, че Carrefour се завръща в България след фалита си през 2016 г., когато магазините й затвориха след финансови проблеми на гръцкия франчайзьор Marinopoulos и неуспешен опит за съживяване от българската „АП Март“ със сливане с „Пикадили“.

За целта компанията залага на франчайз модела в сътрудничество с гръцкия франчайзополучател Retail&More, като е подписан договор за подфранчайз с българската верига „Паркмарт“ със собственик Добромир Андонов.

Сега обектите на веригата са с по-малък формат, но ще са поне 25  – Carrefour Express и Carrefour Market. Магазините на „Паркмарт холдинг“ се  планира да  преминат под бранда на Carrefour до третото тримесечие на 2024 г. Става въпрос за веригите супермаркети Parkmart  и сезонните магазини Aldo.

Първите ребрандирани магазини Carrefour ще бъдат в София, Варна, Бургас и Банско. По този начин брандът ще присъства не само в големите градове, но и по-популярните курорти.

Водят се преговори и предстои откриване на магазини в различни квартали на София и ритейл паркове в по-големите градове.

Международен панаир-Пловдив подаде още преди две години в общината документи и вече има одобрен проект за преустройство, реконструкция и промяна предназначението на палата №10 в търговски център със супермаркет.

На тази база има издадено разрешение за строеж N 59 от 7 март 2022 г. и това прави възможно превръщането на палатата в обект на Carrefour. В момента там се извършват ремонтни дейности и подготовка към скорошно откриване на магазина.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Край на бедността: Завършваш тази специалност, взимаш над 6 бона чисто
Next: Трус във властта! Оставки в два от най-важните постове в страната

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.