Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Удивително вкусна зимна салата! Малко хора знаят тази рецепта, но на Коледа всички я търсят!
  • Без категория

Удивително вкусна зимна салата! Малко хора знаят тази рецепта, но на Коледа всички я търсят!

Иван Димитров Пешев декември 10, 2024
Screenshot_27

Открийте магията на домашно приготвените ястия с тази невероятна рецепта за салата с пиле и картофи. Сочното пилешко, ароматният дресинг и богатите слоеве на тази салата ще зарадват всеки вкус. Идеална за семейни събирания, празнични вечери или просто като освежаващ обяд, тази салата е лесна за приготвяне и впечатлява с богатството си на вкусове.

Необходими са ви следните продукти:

За салатата:

  • пилешки гърди: 1 голямо парче, сварено
  • картофи: 3-4 бр., сварени
  • кисели краставички: 2 средно големи
  • кашкавал: 170-200 г
  • яйца: 6 бр., сварени
  • горчица: 2 ч.л.
  • майонеза: около 200 г
  • черен сусам: за украса

За маринования лук:

  • лук: 1 бр.
  • трапезен оцет: 3-4 с.л.
  • захар: 1-2 с.л.
  • сол: 0,5 ч.л.
  • вряща вода: 150 мл

Начин на приготвяне на дресинг за салатата:

Фино нарязана 1 глава лук се смесва с 1-2 супени лъжици захар, 0,5 чаена лъжичка сол и 3-4 супени лъжици оцет в отделна купа. Разбъркайте, за да се разтвори захарта и оставете да престои 30 минути.

Начин на приготвяне на салатата:

Сварени пилешки гърди се нарязват на ситно и се смесват с 1-2 супени лъжици майонеза в купа.

Сварете 3-4 картофа, отцедете водата и ги намачкайте.

Сглобяване на салатата:

Нанесете тънък слой майонеза върху дъното на подходящ съд. Добавете 2 чаени лъжички горчица.

След това добавете пилешкото месо, нарязани кисели краставички, приготвеният лук и леко притиснете.

Покрийте с още майонеза, настържете 170-200 грама кашкавал отгоре, разпределете майонезата върху мрежа, добавете настъргани жълтъци и белтъци и поръсете с черен сусам.

Оставете салатата да престои извън хладилника за поне един час преди сервиране.

Тази салата е чудесен пример за вкусно и засищащо ястие, което може да се приготви у дома без много усилия. Съчетанието на пилешко, картофи и кремообразен дресинг прави тази салата идеална за всякакви поводи. Насладете се на вкуса на домашно приготвената салата!

Continue Reading

Previous: Тя сложи две половинки лимон във фуpната. Никога няма да се сетите какво се случи накрая
Next: Свекърва ми и свекърът ми по цял ден седят прегърнати. Мъжът ми оня ден видя такова нещо, че не можа да си намери място

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.