Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Удължават междусрочната ваканция на всички ученици?
  • Новини

Удължават междусрочната ваканция на всички ученици?

Иван Димитров Пешев януари 30, 2024
sdfvsfdbfdhdfhjgjhg.png

Синдикат „Образование“ анализира решенията на националните общински институции в области, в които е обявена грипна епидемия.

 

В тези области се налага практиката да се въвежда дистанционно обучение, но дали това е релевантно при наличие на около 30 % болни ученици и учители? Решението за въвеждане на онлайн обучение е в интерес на учениците, но дали то кореспондира със способността на учителите да изпълняват служебните си задължения тогава, когато са болни? Очевидно не.

 

По този повод Синдикат „Образование“ направи национално изследване, с участие на учители и родители. На въпроса „Правилно ли е решението да се въвежда ОРЕС, при обявяване на грипна епидемия?“, 89,6 % са отговорили, че не е правилно и само 10 % смятат, че това е добро решение.

 

Интересен е отговорът на участниците на следващия въпрос „Трябва ли да се осигурява заместващ учител, при онлайн обучение, ако той е болен?“, като само 38,5 % от анкетираните смятат, че трябва да се осигури заместващ учител, а 50,1 % смятат, че не трябва.

 

По отношение на еднодневната междусрочна ваканция и въпроса „Може ли във връзка с нарастващата епидемична опасност, в интерес на учениците да се удължи еднодневната междусрочна ваканция с няколко дена?“ 69,8 % отговарят, че ваканцията трябва да бъде удължена с 4 дена, до края на седмицата и да бъде от 5 до 9 февруари. 25,3 % смятат, че междусрочната ваканция трябва да се увеличи с 2 дена. 2,8 % смятат, че не трябва да се удължава.

 

Синдикат „Образование“ във връзка с това изследване смята, че не е правилно решението да се обявява дистанционно обучение по време на грипна епидемия, защото няма как болни ученици да бъдат принуждавани да се обучават и болни учители да изпълняват своите трудови задължения.

 

Синдикатът предлага институциите да се възползват от договорените в чл. 39, т.6 от КТД по смисъла на чл. 105 от ЗПУО и чл. 156а от КТ, 5 дена.

СО „Подкрепа“ ще предложи на МОН да увеличи междусрочната ваканция с два или четири дена в интерес на опазване здравето на ученици и учители.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Затегнете коланите: Шефът на БНБ с притеснителни новини за хората с кредити
Next: Магазините са пълни с черен хляб, който е боядисан

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.