Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Удължават междусрочната ваканция на всички ученици?
  • Новини

Удължават междусрочната ваканция на всички ученици?

Иван Димитров Пешев януари 30, 2024
sdfvsfdbfdhdfhjgjhg.png

Синдикат „Образование“ анализира решенията на националните общински институции в области, в които е обявена грипна епидемия.

 

В тези области се налага практиката да се въвежда дистанционно обучение, но дали това е релевантно при наличие на около 30 % болни ученици и учители? Решението за въвеждане на онлайн обучение е в интерес на учениците, но дали то кореспондира със способността на учителите да изпълняват служебните си задължения тогава, когато са болни? Очевидно не.

 

По този повод Синдикат „Образование“ направи национално изследване, с участие на учители и родители. На въпроса „Правилно ли е решението да се въвежда ОРЕС, при обявяване на грипна епидемия?“, 89,6 % са отговорили, че не е правилно и само 10 % смятат, че това е добро решение.

 

Интересен е отговорът на участниците на следващия въпрос „Трябва ли да се осигурява заместващ учител, при онлайн обучение, ако той е болен?“, като само 38,5 % от анкетираните смятат, че трябва да се осигури заместващ учител, а 50,1 % смятат, че не трябва.

 

По отношение на еднодневната междусрочна ваканция и въпроса „Може ли във връзка с нарастващата епидемична опасност, в интерес на учениците да се удължи еднодневната междусрочна ваканция с няколко дена?“ 69,8 % отговарят, че ваканцията трябва да бъде удължена с 4 дена, до края на седмицата и да бъде от 5 до 9 февруари. 25,3 % смятат, че междусрочната ваканция трябва да се увеличи с 2 дена. 2,8 % смятат, че не трябва да се удължава.

 

Синдикат „Образование“ във връзка с това изследване смята, че не е правилно решението да се обявява дистанционно обучение по време на грипна епидемия, защото няма как болни ученици да бъдат принуждавани да се обучават и болни учители да изпълняват своите трудови задължения.

 

Синдикатът предлага институциите да се възползват от договорените в чл. 39, т.6 от КТД по смисъла на чл. 105 от ЗПУО и чл. 156а от КТ, 5 дена.

СО „Подкрепа“ ще предложи на МОН да увеличи междусрочната ваканция с два или четири дена в интерес на опазване здравето на ученици и учители.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Затегнете коланите: Шефът на БНБ с притеснителни новини за хората с кредити
Next: Магазините са пълни с черен хляб, който е боядисан

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.