Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ужасна трагедия! Гаджето на световна звезда почина само на 42 години
  • Новини

Ужасна трагедия! Гаджето на световна звезда почина само на 42 години

Иван Димитров Пешев март 19, 2024
vsadvdsfbfbgtnhjnmhjm.png

Ужасна трагедия разтърси една от големите звезди на световния тенис и настояща шампионка от Australian Open Арина Сабаленка.

Нейното гадже – бившият беларуски хокеист Константин Колцов, почина на 42-годишна възраст в Маями. Във Флорида той трябваше да подкрепя своята любима на започващия днес турнир от сериите WTA 1000.

Новината за смъртта на Константин Колцов беше съобщена първо от руския хокеен клуб Салават Юлаев (Уфа), където той играе в периода 2007-12 г. и става двукратен шампион. От 2022 г. насам беше помощник-треньор на отбора.

„С голямо прискърбие съобщаваме, че почина треньорът в нашия отбор Константин Колцов. Той беше силен и жизнерадостен човек, който беше уважаван от колегите си, играчите и феновете. Константин Евгениевич е записан завинаги в историята на Салават Юлаев, който става двукратен шампион.

Нашият клуб изказва своите съболезнования на роднините и близките на Константин Колцов. Светла му памет“, написаха от руския хокеен клуб в официалното си съобщение.

Все още няма информация относно причината за смъртта на бившия спортист. Това е вторият важен мъж в живота на Арина Сабаленка, който умира млад. През 2019 г., само на 43-годишна възраст си отиде баща ѝ Сергей – също бивш хокеист.

Колцов и двукратната шампионка от Australian Open бяха заедно от 2021 г. Двамата не се появяваха често на светски събития и повечето им снимки заедно бяха споделени на профила на тенисистката в „Инстаграм“. Те са правени по време на различни ваканции и покрай турнири от веригата на WTA.

Преди да започне връзката си с 25-годишната в момента Сабаленка Константин Колцов беше женен, но се разведе през 2020 г. От брака с бившата си съпруга Юлия той има три деца.

Беларусинът е носил екипите на няколко клуба в родината си и в Русия, но върхът на кариерата му са трите години като играч на Питсбърг Пингуинс в НХЛ. Като треньор е работил начело на Брест и Динамо (Молодечно), а освен това е бил помощник-треньор на Динамо (Минск), Спартак (Москва) и Салават Юлаев (Уфа).

Само ден преди смъртта си Колцов обяви, че няма да продължава договора си със Салават Юлаев. Неговите ангажименти с клуба приключиха след отпадането на тима от Уфа от плейофите на Континенталната хокейна лига на 10 март от Трактор (Челябинск). Затова той замина за САЩ, за да подкрепя любимата си Арина.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тайната, която Валентина Терешкова и Юрий Гагарин крият 50 години!
Next: Дяволската комета приближава Земята, ще можем да я видим с просто око

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.