Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ужасяващи новини за емблематична наша журналистка
  • Новини

Ужасяващи новини за емблематична наша журналистка

Иван Димитров Пешев февруари 19, 2024
sdfvlfbgfblfgblgfbgf.png

Само месец след като беше принудително въдворена в психиатрия след тотален нервен срив точно в навечерието на Коледа, Маргарита Михнева се бори за живота си в луксозен частен хоспис. Емблематичната журналистка е била настанена преди няколко седмици там от дъщеря си Неда, която се върна специално от Швейцария, за да е до нея в най-трудните й дни. Хосписът е в подножието на Витоша, а цената за престоя е доста висока – над 3000 лева на месец.

 

„Състоянието й никак не е добро. Ракът напълно е изпил силите й, има множество метастази. Маргарита вероятно кара последните си месеци, стопила се е до под 40 килограма. Няма сили дори да се храни. Не допускат никой при нея”, разказва нейна приятелка.

Малко преди Коледа журналистката отключи тежко психиатрично разстройство заради агресивната химиотерапия, на която е подложена. Тя подаде доста странен сигнал до прокуратурата, че е заплашена с убийство от хора, които дори не я познават. Заради странното й поведение в София спешно пристигна дъщеря й Неда, която от години живее в Швейцария, за да я настани за лечение в психиатрия.

 

Маргарита бе въдворена в психиатричното отделение на столичната Александровска болница, където обикновено се настаняват най-трудните пациенти. Тя е посрещнала там Нова година, а след като състоянието й е било овладяно, е преместена във ВМА. Неотдавна обаче е изписана и от там и сега е настанена в хосписа „Блокс”, който се слави като един от най-добрите. Михнева е в самостоятелна стая и за нея се грижат медицинска сестра и санитари.

 

„Дъщеря й планираше да я вземе със себе си в Швейцария, където има много добри здравни заведения. За съжаление, състоянието й се влоши и е невъзможно да пътува. Настаниха я в хосписа в София”, разкрива неин близък. Парадоксално, но разходите се поемат както от щерка й Неда, така и от бившия й мъж Петър Михнев, с когото журналистката воюваше повече от 30 години и дори се съдеше с него за фамилното име.

 

Още миналото лято, 20 години след като пребори тежката диагноза „рак на гърдата“, популярната журналистка бе диагностицирана с рак на костите. Той е открит от лекарите при рутинна проверка през 2021 г. Последвала спешна операция, продължила часове. Били ѝ отстранени три ребра. „Ужасяваща диагноза е това, на никого не пожелавам да я чуе. Нищо не ме болеше, отидох просто на рутинен преглед, направих си изследвания и хоп – отново се оказах онкоболна.

 

От рака на гърдата съм имала разсейки в костите. Изрязаха ми три ребра – седмо, осмо и девето. Такава операция за първи път се правеше в България. Мислех да се оперирам в Швейцария. Шефът на дъщеря ми щеше да помогне, но казаха, че могат да ме оперират най-рано след 4 месеца, което при агресивен рак e доста време. Няма да крия – много болезнена операция беше.

 

Болеше доста силно, като излязох от упойката”, сподели миналото лято Михнева, която до последно не падаше духом.

Проблемите я връхлетяха отново през декември, когато започнали агресивни вливания за поредната химиотерапия. Организмът й явно не издържал и я ударил в мозъка, което отключило параноидна шизофрения. Сега близките и приятелите на Маргарита Михнева стискат палци да успее и този път да излезе победител в тежката битка, въпреки че самата тя казвала, че вече няма сили да се бори.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всяка жена ще направи сама тази оранжерия-чудо: Готова е само за час
Next: Голяма изцепка взриви ефира на Нова телевизия, зрителите в шок

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.