Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ужасяващи новини за емблематична наша журналистка
  • Новини

Ужасяващи новини за емблематична наша журналистка

Иван Димитров Пешев февруари 19, 2024
sdfvlfbgfblfgblgfbgf.png

Само месец след като беше принудително въдворена в психиатрия след тотален нервен срив точно в навечерието на Коледа, Маргарита Михнева се бори за живота си в луксозен частен хоспис. Емблематичната журналистка е била настанена преди няколко седмици там от дъщеря си Неда, която се върна специално от Швейцария, за да е до нея в най-трудните й дни. Хосписът е в подножието на Витоша, а цената за престоя е доста висока – над 3000 лева на месец.

 

„Състоянието й никак не е добро. Ракът напълно е изпил силите й, има множество метастази. Маргарита вероятно кара последните си месеци, стопила се е до под 40 килограма. Няма сили дори да се храни. Не допускат никой при нея”, разказва нейна приятелка.

Малко преди Коледа журналистката отключи тежко психиатрично разстройство заради агресивната химиотерапия, на която е подложена. Тя подаде доста странен сигнал до прокуратурата, че е заплашена с убийство от хора, които дори не я познават. Заради странното й поведение в София спешно пристигна дъщеря й Неда, която от години живее в Швейцария, за да я настани за лечение в психиатрия.

 

Маргарита бе въдворена в психиатричното отделение на столичната Александровска болница, където обикновено се настаняват най-трудните пациенти. Тя е посрещнала там Нова година, а след като състоянието й е било овладяно, е преместена във ВМА. Неотдавна обаче е изписана и от там и сега е настанена в хосписа „Блокс”, който се слави като един от най-добрите. Михнева е в самостоятелна стая и за нея се грижат медицинска сестра и санитари.

 

„Дъщеря й планираше да я вземе със себе си в Швейцария, където има много добри здравни заведения. За съжаление, състоянието й се влоши и е невъзможно да пътува. Настаниха я в хосписа в София”, разкрива неин близък. Парадоксално, но разходите се поемат както от щерка й Неда, така и от бившия й мъж Петър Михнев, с когото журналистката воюваше повече от 30 години и дори се съдеше с него за фамилното име.

 

Още миналото лято, 20 години след като пребори тежката диагноза „рак на гърдата“, популярната журналистка бе диагностицирана с рак на костите. Той е открит от лекарите при рутинна проверка през 2021 г. Последвала спешна операция, продължила часове. Били ѝ отстранени три ребра. „Ужасяваща диагноза е това, на никого не пожелавам да я чуе. Нищо не ме болеше, отидох просто на рутинен преглед, направих си изследвания и хоп – отново се оказах онкоболна.

 

От рака на гърдата съм имала разсейки в костите. Изрязаха ми три ребра – седмо, осмо и девето. Такава операция за първи път се правеше в България. Мислех да се оперирам в Швейцария. Шефът на дъщеря ми щеше да помогне, но казаха, че могат да ме оперират най-рано след 4 месеца, което при агресивен рак e доста време. Няма да крия – много болезнена операция беше.

 

Болеше доста силно, като излязох от упойката”, сподели миналото лято Михнева, която до последно не падаше духом.

Проблемите я връхлетяха отново през декември, когато започнали агресивни вливания за поредната химиотерапия. Организмът й явно не издържал и я ударил в мозъка, което отключило параноидна шизофрения. Сега близките и приятелите на Маргарита Михнева стискат палци да успее и този път да излезе победител в тежката битка, въпреки че самата тя казвала, че вече няма сили да се бори.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всяка жена ще направи сама тази оранжерия-чудо: Готова е само за час
Next: Голяма изцепка взриви ефира на Нова телевизия, зрителите в шок

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.