Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ужас! Два трупа на пясъка на българското черноморие
  • Новини

Ужас! Два трупа на пясъка на българското черноморие

Иван Димитров Пешев август 10, 2022
bgchenrneroemro.jpg

Телата на мъж и жена, удавени в морето, са открити на плажове по Южното Черноморие.

От бургаската полиция уточниха, че първият случай е от Слънчев бряг. Удавил се е мъж, чието тяло е намерено на плажната ивица пред почивна станция „Слънчев бряг“ към Министерския съвет в курортния комплекс. То е на 30-годишен молдовски турист.

Вторият случай е от Приморско. На северния плаж в охраняемата зона до спасителен пост №1 от морето е извадена удавена жена. Установено е, че това е 53-годишна чешка туристка.

Телата и на двамата са изпратени за аутопсия в отделение „Съдебна медицина“ към УМБАЛ – Бургас.

Всички сме чували, че през август Черно море се обръща и влизащите във водата трябва да бъдат по-внимателни, за да избегнат трагични инциденти. Какво всъщност означава това?

През август започват да духат по-силни ветрове, известни като мелтем, които предизвикват по-бурни и по-чести вълнения на морето.

Антон Налбантов, директор на водно-спасителната служба към Българския Червен кръст (БЧК), предупреди, че морето не е до колене, а водата, освен място за забавление, крие и опасности, а когато се подценява и се подхожда лекомислено, се стига до фатални инциденти.

„След тези по-бурни вълнения се образуват мъртвите течения и дънните ями – много опасни явления в морето, особено за неумеещите да плуват. Когато хората попаднат в тях, много често ситуациите са драматични и, от незнание и паника, настъпва давене, особено, ако няма кой да помогне“, каза още Налбантов пред БТА.

„Мощта на водата издълбава дъното и ямата се появява около брега – на плиткото, но правят плиткото дълбоко. Спасителите са обучени и знаят, че след такива вълнения се появяват дънните ями и са задължени сутрин да оглеждат дъното и да ги обозначат, както и да предупреждават туристите… За да може човек да преодолее мъртво течение, не трябва да плува фронтално, срещу брега“, припомни Антон Налбантов.

Според него най-големият враг на неумеещите да плуват е паниката, но не трябва да се мисли, че щом си добър плувец, всичко ти е позволено.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пряко от точките на огнения ад: България в пламъци! Обявиха бедствено положение в тези райони, внимание
Next: Корнелия Нинова нанесла щети за 100 млн. лева само на едно място

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.