Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ужас! Путин краде украински деца за нелегални осиновявяния
  • Новини

Ужас! Путин краде украински деца за нелегални осиновявяния

Иван Димитров Пешев август 24, 2022
decapcaotaot.jpg

Украйна обвини Москва, че е организирала масови нелегални осиновявания на украински деца, които са били прехвърляни от окупираните територии в Русия, предаде БТА, цитирайки Франс прес.

„Русия продължава да отвлича деца от украинската територия и да урежда тяхното нелегално осиновяване от руски граждани„, обяви в съобщение украинското министерство на външните работи.

„Повече от хиляда деца от Мариупол (пристанищен град в Югоизточна Украйна под контрола на руската армия) са били незаконно предадени на чужденци от Тюмен, Иркутск и Кемерово в руския Алтайски край“, намиращата се в Сибир, твърдят от министерството, като цитират публикувана информация на властите в Краснодар – град, разположен в Югозападна Русия, недалеч от Украйна.

Повече от триста украински деца се държат в специални центрове в Краснодарския край, се посочва още от украинското външно министерство. Оттам заявяват, че тези действия на Русия представляват сериозно нарушение на Женевската конвенция относно закрилата на гражданските лица по време на война, както и на Конвенцията на ООН за правата на детето.

Не изпускай тези оферти:

„Всички украински деца, които са били нелегално прехвърлени на руска територия, трябва да бъдат върнати при своите родители или законни настойници„, се казва още в съобщението.

От началото на руската инвазия в Украйна през февруари Киев обвинява Москва, че принуждава украинци от окупираните територии, най-вече деца, да заминат за Русия вместо за други украински области, политика, която властите в Украйна сравняват с депортации.

Много семейства от Мариупол са разказвали пред АФП, че са били задължени да заминат за Русия против волята им, за да избягат от сраженията.

Пристанищният град Мариупол, който е стратегически за Азовско море и преди войната наброяваше 500 000 жители, беше атакуван от руските сили в първите часове на офанзивата. След седмици на обсада и бомбардировки от Русия, които доведоха до смъртта на най-малко 20 000 души сред населението по изчисления на Киев, градът премина изцяло под контрола на руската армия.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Борисов се разбесня и съсипа Христо Иванов, Асен Василев и просто Киро: МВР е на ход
Next: Малкият ми хитър трик, с който беля печените чушки за секунди! Без нерви, без цапане

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.