Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Украински бежанци бягат от България като попарени
  • Новини

Украински бежанци бягат от България като попарени

Иван Димитров Пешев май 16, 2022
bbbbqgane.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

До 31 май хотелите трябва да бъдат освободени и украинските бежанци да бъдат транспортирани до други места за настаняване.

В момента в хотели са настанени над 63 000 жители на Украйна. Над 33 000 са потвърдените места за настаняване в общински ведомствени бази. Част от украинците са заявили, че желаят да напуснат страната, друга част излизат на свободен наем или отиват при близки и познати. Това поясни пред БНР Мариана Тошева, председател на Държавната агенция за бежанците.

И уточни, че програмата за настаняване на бежанци в хотели с държавна помощ предварително е била уговорена да приключи до 31 май.

“Мярката е обезпечена с финансов ресурс и беше обявена като временна. От 1 юни влизаме във фазата на интеграцията – тези хора са имали време да се ориентират, да заявят дали биха работили и какво. Ако хотелиер прецени, че на собствени разноски може да приюти украински граждани, решението е индивидуално”.

Тошева поясни, че около 15 лева на ден ще бъде подпомагането за общинските бази.

“Притесненията на украинците са разбираеми, но никой няма да бъде оставен на улицата. Украински граждани активно търсят работа. Със специален подход сме към хората от уязвимите групи – възрастни хора, болни, многодетни майки. От утре влиза в действие дигитално приложение с въпроси, а отговорите ще дадат ориентир за тези, които са си намерили работа, какви са възможностите на съответното населено място да бъдат настанени…

70% желаят да започнат работа веднага, 17% биха започнали в период от 1 до 6 месеца. Над 60% са хората с висше образование, около 30% са хора със средно специално образование”.

Тя посочи, че ситуацията е динамична и от тези 63 000 украински бежанци у нас няма да останат и половината.

“Вчера са влезли в нашата страна 2441 души за денонощие, но са напуснали 2792. Този процес се наблюдава от седмица. Броят на тези, които напускат страната, се задържа по-голям от тези, които влизат в България”.

Над 103 000 души са със статут за временна закрила. Около 90 деца са в детски градини в страната, над 500 украинчета са в български училища. Центровете, в които майките ще могат да оставят децата си през деня, ще бъдат ясни още от началото на новата седмица.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Най-взривоопасната тайна за България и българите, която кара враговете ни да треперят от страх
Next: Радев с нов остър коментар за хаоса в държавата, срина кабинета

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.