Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Украински бежанци бягат от България като попарени
  • Новини

Украински бежанци бягат от България като попарени

Иван Димитров Пешев май 16, 2022
bbbbqgane.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

До 31 май хотелите трябва да бъдат освободени и украинските бежанци да бъдат транспортирани до други места за настаняване.

В момента в хотели са настанени над 63 000 жители на Украйна. Над 33 000 са потвърдените места за настаняване в общински ведомствени бази. Част от украинците са заявили, че желаят да напуснат страната, друга част излизат на свободен наем или отиват при близки и познати. Това поясни пред БНР Мариана Тошева, председател на Държавната агенция за бежанците.

И уточни, че програмата за настаняване на бежанци в хотели с държавна помощ предварително е била уговорена да приключи до 31 май.

“Мярката е обезпечена с финансов ресурс и беше обявена като временна. От 1 юни влизаме във фазата на интеграцията – тези хора са имали време да се ориентират, да заявят дали биха работили и какво. Ако хотелиер прецени, че на собствени разноски може да приюти украински граждани, решението е индивидуално”.

Тошева поясни, че около 15 лева на ден ще бъде подпомагането за общинските бази.

“Притесненията на украинците са разбираеми, но никой няма да бъде оставен на улицата. Украински граждани активно търсят работа. Със специален подход сме към хората от уязвимите групи – възрастни хора, болни, многодетни майки. От утре влиза в действие дигитално приложение с въпроси, а отговорите ще дадат ориентир за тези, които са си намерили работа, какви са възможностите на съответното населено място да бъдат настанени…

70% желаят да започнат работа веднага, 17% биха започнали в период от 1 до 6 месеца. Над 60% са хората с висше образование, около 30% са хора със средно специално образование”.

Тя посочи, че ситуацията е динамична и от тези 63 000 украински бежанци у нас няма да останат и половината.

“Вчера са влезли в нашата страна 2441 души за денонощие, но са напуснали 2792. Този процес се наблюдава от седмица. Броят на тези, които напускат страната, се задържа по-голям от тези, които влизат в България”.

Над 103 000 души са със статут за временна закрила. Около 90 деца са в детски градини в страната, над 500 украинчета са в български училища. Центровете, в които майките ще могат да оставят децата си през деня, ще бъдат ясни още от началото на новата седмица.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Най-взривоопасната тайна за България и българите, която кара враговете ни да треперят от страх
Next: Радев с нов остър коментар за хаоса в държавата, срина кабинета

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.